Белград, военнопрестъпниците и ЕС

Крайният срок е идният вторник, 12 април; дотогава трябва да бъде заловен търсеният за военнопрестъпления бивш началник-щаб на югославската армия. Защото на тази дата Европейската комисия ще вземе решение относно започването на преговори за сключване на споразумение за стабилизация и асоциация между Сърбия и ЕС. Брюксел отдавна е предупредил правителството на премиера Кощуница, че без пълноценно сътрудничество с Трибунала в Хага не трябва да очаква положителна препоръка по въпроса за започването на преговори. Тъй като наскоро случаят Готовина предизвика фал в далеч по-напредналите амбиции за еврочленство на Хърватия, белградските ръководители започват да нервничат.

Споразумението за стабилизация и асоциация е основният елемент в процеса на сближение на Сърбия с ЕС. Сърбите са може би най-изостаналите в това отношение на Балканите. Македония и Хърватия сключиха такива споразумения с Брюксел още през 2001, сега са в ход преговори по въпроса с Албания, в края на 2003 бе дадена насърчителна преценка и за Босна-Херцеговина.

При това положение сръбският заместник-премиер Миролюб Лабус и други правителствени представители призоваха всички сръбски обвиняеми доброволно да поемат пътя към Хага. В противен случай щяла да бъде приведена в действие предвидената от закона процедура, тъй като интересите на държавата имали предимство пред онези на отделните граждани – предупреди Лабус, водачът на либералното крило в сръбския кабинет. Проблемът е, че не става дума само за Павкович, който бе освободен от длъжност през юни 2002, след като дълго бе закрилян от Кощуница, който по онова време бе президент на Югославия. На първо място в списъка на лицата, издирвани от Международния трибунал в Хага, фигурира името на някогашния босненско-сръбски генерал Ратко Младич.

Но Павкович стига, за да се окаже препъни камък по пътя на Сърбия към ЕС – освен ако Белград успее да обоснове убедително онова, което винаги са твърдели всички сръбски политици по отношение на Младич, а именно: че издирваният не е в Сърбия, така че правителството при най-добро желание не може да го предаде на съда. Проблемът е, че това “най-добро желание” липсваше така дълго в Белград. Кощуница и неговата партия отстояваха линията, че търсените могат да се предадат доброволно в Хага, но не и да бъдат принудително откарани там.

Междувременно външният министър Вук Драшкович хвърля вината изцяло върху тайните служби на страната. Именно те прикрили бягството на Павкович, заяви той миналата седмица. А сега в интервю за лондонския “Файнаншъл таймс” казва, че обвиненията му важели и за случая Младич. Без връзките на тайните служби безследното изчезване на Младич било просто невъзможно; нещо повече – службите за сигурност можели да го задържат още днес, “нещо което трябваше да направят много по-рано”, твърди Драшкович.