1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Берлинската декларация и бъдещето на Европейската конституция

30 март 2007

На 25-ти март погледите на европейците бяха отправени към Берлин. Послучай 50-годишнината от Римските договори там бе подписана тържествена декларация. Оправдана ли е надеждата, че тя ще изведе Европейския съюз от кризата, настъпила след фиаското на конституцията във Франция и Холандия? /Емил Попов/

https://p.dw.com/p/AtJY
Европейската среща на върха в Берлин
Европейската среща на върха в БерлинСнимка: AP

Подписаната в Берлин тържествена декларация съдържа амбициозните думи: „Ние, гражданките и гражданите на Европейския съюз.” За кой ли път държавните и правителствени глави си присвояват правото да говорят от чуждо име. Декларацията бе изработена без участието на обществеността и дори нещо повече: тя не бе подписана от всички официални представители на страните-членки. Под нея стоят единствено подписите на „домакинята” Ангела Меркел, шефа на Комисията Хосе Мануел Барозу и президента на Европейския парламент – Ханс-Герт Пьотеринг. По повод на декларацията чешкият министър по европейските въпроси Александър Вондра заяви: „Вие я формулирате и подписвате сами – защо трябва изобщо да изпращаме държавния си глава в Берлин?”

И така, тази декларация се появи на бял свят по-скоро по бюрократичен, а не по особено демократичен път. В нея думата конституция изобщо не се споменава. Вярно е, че подписаният на 29-ти октомври 2004-та документ официално се нарича не „конституция”, а „договор” за Европейска конституция. Това отговаря повече на същността на документа и същевременно е отстъпка пред онези, които не искат да чуят за европейска федерация. И днес за британците думата европейска конституция е синоним на европейска свръхдържава, където няма място за островния суверенитет. Подобно е и мнението на останалите шест страни, които също не бързат с ратифицирането.

Идеята да бъде свикан конвент, който да изработи проект за Европейска конституция се появи преди шест години в брюкселкото предградие Лаекен. Тогава Европейският съвет изглежда не се боеше от думата „конституция”. Днес от дистанцията на изминалите години, може да спекулира, че ако документът от самото начало бе наречен само „договор”, то той вероятно щеше да бъде ратифициран. Според първоначалния план това трябваше да стане до края на 2006-та, така че днес вероятно бихме имали не необвързващата Берлинска декларация, а нов Берлински договор, който да наследи договора от Ница.

И все пак, макар че тактически избягва термина „конституция”, Берлинската декларация набелязва бегло пътя, по който може да се излезе от кризата. Там се споменава, че до 2009-та Европейският съюз трябва да „да бъде поставен на обновена обща основа.” Според унгареца Виктор Орбан, вицепрезидент на Европейската народна партия, това би могъл да бъде нов текст, който да се нарича “Основен договор”. Според германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер през юни ще бъде представен компромисен вариант, който да съдържа „субстанцията” на познатия ни конституционен договор.

Твърде вероятно е в новия вариант да не се говори вече за конституция. Това е в унисон и с пророческите изявления на госпожа Меркел, че „и след 50 години няма да има европейска федерална държава”. Изглежа Европейският съюз наистина се е отрекъл от вярата, както подчерта папа Бенедикт ХVI-ти. Но не само от християнството, за което се застъпва Светият отец, а от вярата, че един ден на Стария континент ще се появят „Съединените щати на Европа”.