Берлински дневници

Ще се превърнат ли цели берлински квартали в старчески домове? Този въпрос зададе наскоро журналист в местен вестник, преди да обясни, че берлинският Сенат, т.е. градската управа, вече се е разтревожил от демографския проблем и е на път да вземе мерки. Мерките са все още доста неясни, но пък в самия Берлин вече има достатъчно много инициативи на граждани, които са резултат на една усетена на собствен гръб истина: старите хора стават все повече, старческите домове са малко и обикновено скъпи, връзките със семейството в големия град са ако не прекъснати, то доста рехави. Оттук и въпросът:

Кой ще се грижи за старите хора?

И дали пък те не могат да са полезни с нещо, особено на младите семейства с деца?

Отскоро проект в берлинската община Карлсхорст дава доста успешно отговори на тези сложни въпроси. Сдружение от няколко души реконструира сградата на бившо училище и я превърна в жилищна кооперация. В нея има апартаменти, приспособени специално за инвалиди или пък възрастни хора. Те са една трета от общо 60-те души, които живеят тук. В градинката пред сградата обаче играят и много деца. "Тук сме като голямо семейство, което живее в един дом, няколко поколения под един покрив", казва Волфганг Шмид:

"Най-хубавото на това съвместно съжителство е, че то се приема от всички като нещо съвсем естествено. Ние имаме една цел: всеки да е от помощ за другия", допълва Шмид.

Веднъж на всеки два месеца съкооператорите се събират на кафе в някогашния физкултурен салон. Доротее Кремер обяснява, защо е решила да се включи в този проект:

"Аз съм на 81 години и все нещо може да ми се случи. Засега се справям с всичко сама, но разбира се, се чувствам по-добре като знам, че ако се наложи, има кой да ми помогне."

Проекти за свързване на поколенията

В Берлин има над сто проекта, чиято цел е да свързват поколенията. Интересът е голям, както и нуждата от съвет. Затова от месец насам берлинският Сенат финансира поредния консултантски офис, специално за разрешаване на конфликти при осъществяване на проекти за съжителство между поколенията. Констанце Кремер работи в един от тези офиси.

"Със сигурност ще консултираме хората и за това, как може да се финансира такъв проект за закупуване на обща сграда, в която да живеят много хора от различни поколения. Предполагам, че ще се появят и въпроси, свързани със закупуването на земя в Берлин", казва Констанце Кремер.

Берлинският Сенат обяви, че готви

концепция за преодоляване на демографския проблем

Сред многобройните добри намерения са например проекти за създаване на общи градински площи, в които да работят хора на различна възраст и от различен произход. В един от районите на община Шпандау, например, всеки пети жител е над 60 години, а чужденците са 22%.

Създаването на общи градини като начин за интегриране на чужденците и за сближаване на стари и млади звучи елементарно като метод, но, както се казва, общата цел сплотява, а и засаждането на цветя и дръвчета може да е само от полза за всеки берлински квартал. Още повече, че Сенатът е готов да отпусне парите за това. Ингеборг Юнге Райер отговаря за проблемите на градоустройството в берлинския Сенат.

"Става дума за разбирателството между поколенията, за общата грижа за децата, възможността да разчиташ не само на семейството, но и на съседите."

Това е смисълът на стратегията за демографска промяна, която Сенатът смята да представи и над която се трудят цели четири отдела.

Целите са доста амбициозни

от интеграция на имигрантите чрез образование и работа до привличането на повече млади семейства.

"Трябва да имаме икономически успех, за да могат хората да идват при нас, да искат да живеят и работят в Берлин", обяснява Ингеборг Юнге Райер от Сената. Не случайно докато Берлин се смалява, Лондон се разраства и младее. Причините са отдавна известни: Лондон е финансовата метрополия на Европа. А Берлин? Този град, казва кметът му Воверайт, е "беден, но секси". Дали обаче втората част на това мото ще се запази и в бъдеще?