Берлин и партньорството с развиващия се свят

Това е 13. среща на парламентарното събрание на Европейския парламент и развиващите се страни. Диалогът между тях не е никак лесен. Някои от извъневропейските представители са членове на управляващи партии, които не навсякъде са образец за демокрация.

Освен това има конкретни точки, по които европейците и развиващите се страни отстояват противоположни становища. Например за хуманитарната катастрофа в суданския регион Дарфур. Судан влиза в групата на развиващите се страни и безпроблемно се съюзява с други страни, за да не допусне осъждането си. Всички искат наистина разоръжаването на бандите в Дарфур, но настояването за изправяне пред съд на отговорните фактори не намира подкрепа. Ето какво заяви представителят на партията на Зелените Фритхоф Шмидт:

“В случая суданското правителство успява много умело да организира собствената си подкрепа и необходимото блокадно мнозинство. Ще видим в течение на конференцията дали е възможно да се преодолее тази блокада.”

В следващите дни се очертават противоречия и по планираното споразумение за икономическо партньорство между ЕС и развиващия се свят. Под натиска на Световната търговска организация, досегашните споразумения между двете страни, включващи например митнически облекчения, изтичат в края на годината. Редица развиващи се държави се опасяват, че исканото разграждане на търговските бариери ще притисне лошо техните пазари – както отбелязва Нелсън Мофу от Камерун:

“По този начин ще бъде постигнато наистина либерализиране на търговията и достъп до всички пазари, но кой ще защитава тогава малките и средните производители?”

Германската министърка на помощта за развитие Вичорек-Цойл отхвърля подозренията, че европейците ще завладеят изцяло пазарите в развиващия се свят:

“Не съществуват агресивни пазарни намерения. Важно е всяка страна и всеки регион сам да реши кои сфери изискват протекция, например при производството и снабдяването с хранителни продукти.”

Подмолно във Висбаден е налице и една друга кризисна тема. Сред 79-те страни-членки на организацията на развиващите се държави е и Зимбабве. Европейците се надяваха, че ще могат да обсъдят с делегатите от тази страна положението там предвид репресивния режим на Мугабе. Но уж поради визови затруднения депутатите от Зимбабве така и не пристигнаха във Висбаден.