Берлускони – политик и бизнесмен

Европа си отдъхва – Силвио Берлускони се изкачи нагоре по хълма в Рим, където е седалището на президента, за да подаде оставката си като премиер. С това изглежда приключи един вдъхващ страхове експеримент. Един телевизионен магнат, завзел политическата власт в страната, досега такова нещо не се беше случвало в западна демокрация. Съ ществуваше опасността Италия, която е една от държавите основателки на ЕС, да отгледа един нов режим – един телевизионенрежим, при който свободата е потъпкана, но не от ботуши, а от сапунени опери. Дотам не се стигна. Италианците гласуваха против “богопомазания”, както Берлускони нарича сам себе си. Дали с това отмина опасността? Твърде рано е да се радваме.

През 1994 година бизнесменът от Милано направи следното самопризнание:”Ако напоследък се интересувам от политическия живот, то е защото искам да продължа да работя като бизнесмен, е не да отида в затвора.” И това важи до днес. Берлускони вече обяви, че има намерение да остане в политиката. Той иска колкото се може по-скоро да се върне на власт за да спаси бизнеса си, както и себе си.

Ако можеше председателят на партията Форца Италия щеше още другата седмица да уреди да го изберат за президент. Само че това няма да му се удаде, защото левицата съставлява мнозинството в парламента. Това значи, че Кавалиере пак ще посегне към премиерското кресло. Той ще раздуха още повече политическите настроения и ще поведе безпощадна борба с приемника си Романо Проди. Тук Берлускони може да се опре на верните си хора в Сената, на собствените си медии и на богатството си. Той също може да разчита на гражданите на северна Италия, които с мнозинство гласуваха за неговата коалиция. В Италия обаче е трудно да се управлява дълго против волята на богатия север. Твърде възможно е Кавалиере скоро отново да се изкаче на хълма за да приеме поръчението да състави правителство. За да обезоръжи Берлускони и да укрепи демокрацията, правителстото на Проди първо трябва да създаде плуралистичен ред в медиите. То трябва да забрани един отделен политик да командва важни радиостанции, издателства и вестници и един-единствен човек да господства над почти цялата частна телевизия. По време на управлението си от 1996 до 2001 година левицата не успя да го постигне. Защо трябва да успее сега с най-малкото възможно парламентарно мнозинство?

Остава надеждата в способностите на страната за самолечение. Тя може да е измамна. Ислед пет годишно слабо управление Берлускони все още пали въображението на хората. Кавалиере със самодиагностицираната “мания за превъзходство” продължава да излъчва аурата на парите и магията на властта. Който гласува за него се чувства на страната на победителя.