Бернхард Шлинк – реномиран германски юрист и автор на бестселъра “Четецът”

“Когато бях на 15 години, хванах жълтеница. Болестта започна през есента и приключи на пролет. Колкото по-студена и смрачена ставаше старата година, толкова повече отпадах. Едва с настъпването на новата нещата тръгнаха на оправяне.”

С тези думи германският писател и юрист Бернхард Шлинк открива действието в романа си “Четецът”. Тях прочете не който и да е, а българският преводач на бестселъра Любомир Илиев, за когото вестник “Култура” писа, че е преводач, “който никога не се захваща със случайни имена и заглавия”.

Авторът на книгата, станала световна сензация, е не само необичаен писател, но и необичаен юрист. И в двете професии Бернхард Шлинк е сред най-добрите. Кариерата му на юрист го води през университетите в Бон и Франкфурт на Майн. По настоящем той е професор по философия на правото в Хумболдския университет в Берлин. От 1988-ма година той е освен това конституционен съдия за федерална провинция Северен Рейн Вестфалия, а след падането на Берлинската стена той бе един от участниците в кръглата маса, изготвила преходната конституция на бивша Източна Германия. Тези дни Бернхард Шлинк е отново в центъра на вниманието, отново на германската политическа сцена. Той представлява интересите на германското правителство пред Федералния конституционен съд в делото срещу решението за провеждане на предсрочни парламентарни избори.

Не по-маловажни са успехите, които Шлинк жъне на литературната сцена. Писателската си кариера той започва с криминални романи, които макар и да се приемат с одобрение, не се възприемат като литературна сензация. За разлика от излязлия 1995-та година роман “Четецът”, който донесе на името Шлинк световна известност. Началните страници на “Четецът” предвещават доста банална история – 15-годишно момче се влюбва в доста по-възрастна от него жена. За него връзката им е възможност да се докосне до тайнственото, да откъсне забранения плод, а за жената – Хана – тя е освен изтръгване от баналното възможност за досег до знанието, недостижимо за нея поради неграмотността й. Всяка една тяхна среща минава през два етапа – четене и любене. Преди любовния акт момчето чете на висок глас литературни произведения, доставяйки на Хана истинска наслада. Изведнъж действието се прекъсва от внезапното изчезване на жената. Дотук първата част на книгата, която сякаш започва истински една във втората си част. Героят, който е и разказвачът в книгата, среща някогашната си любима ненадейно в съдебната зала. Той е студент по право, тя – обвиняема. Момчето става свидетел на процеса, воден срещу Хана и няколко други жени, всички те бивши надзирателки в хитлеристки концлагери. Бернхард Шлинк подхожда към болезнената за германския народ тема за нацизма и вината по един доста успешен начин – без сантименталност и чрез историята на “малкия човек”.

“Четецът” е не само сензация на световната литературна сцена, но и вече се изучава в гимназиите и университетите на повече от 25 страни. Въпреки успеха книгата се превръща в обект на многобройни нападки, най-вече от страна на германски литературни критици. Те осъждат подхода на Шлинк, представящ бившата надзирателка в нацистки концлагери откъм перспективата на наивния, добронамерен и увлечен ученик, който вижда в нея красива, достойна за обич, страст и жертви жена, изпаднала в ролята на престъпник не толкова по собствено желание, колкото заради неграмотността си. Критиците окачествяват това като опит за обезвиняване на извършителите на престъпления по време на нацисткия режим. Който обаче е прочел “Четецът” поне толкова внимателно, колкото героинята в книгата се отдава на ролята си на слушател, той ще знае, че Шлинк преследва една съвсем друга цел, а именно да не се банализира миналото, за да не се повтарят грешките и заблудите от вчера.

Бернхард Шлинк е роден през 1944-та година. Той принадлежи към онова поколение, което се смята за силно повлияно от събитията през 68-ма година. Но за разлика от останалите писатели от това поколение Шлинк не е белязан нито от типичните за тогава ляворадикални убеждения, нито от революционните страсти. Той е по-скоро либерално-консервативен интелектуалец, твърдо закотвен в професията юрист и далеч от приключенските политически теми в ролята си на писател. Което не означава, че не се интересува от големите политически теми в Германия. Точно обратното. Хитлеристкият режим и вината на германския народ играят основна роля в криминалните му романи, най-вече в бестселъра “Четецът”. Само че той подхожда към тази тема по-различно от пишещите си връстници.

Шлинк обръща внимание не само на германското минало, но и на актуални политически въпроси, определящи темите на многобройните му есета. Чрез тях Шлинк съумява да въведе нов тон в съвремените дискусии, избягвайки поляризиращите думи, отличавайки се с познания и със стремежа към хладно и разумно съпоставяне на фактите. Германското правителство направи добър избор, посочвайки Бернхард Шлинк за защитник на интересите си пред Федералния конституционен съд. Трудно би се намерил някой, който да е по-подходящ, по-начетен и по-впечатляващ от него.