1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Беслан - символ за безсилието на Кремъл

Автор И. Мантойфел, М. Липчева/Редактор Б. Узунова1 септември 2009

1 септември 2004 година - кървава трагедия в училището в град Беслан в Североизточна Осетия. Похитители държат повече от 50 часа стотици души като заложници. Драмата завършва със смъртта на 335 души, 189 от които деца.

https://p.dw.com/p/JMvl
Навършват се пет години от трагедията в БесланСнимка: AP

Пет години след тази трагедия насилието и тероризмът в Северен Кавказ не стихват. Защо руската централна власт може да загуби контрола си в този регион? Отговорът на този въпрос - в анализа на Инго Мантойфел.

Ужасяващият атентат преди пет години в училището в Беслан демонстрира не само насилието, на което са способни чеченските терористи и неспособността на регионалните държавни структури да реагират съобразно тази опасност. Кървавата драма извади на яве един неприятен за Москва факт, а именно, че насилието е излязло отдавна извън границите на Чечения и владее останалите, принадлежащи към Русия републики в Северен Кавказ.

Москва губи контрола

Междувременно информациите за атентати срещу граждани и представители на силите за сигурност в Дагестан, Ингушетия и Кабардино-Балкария пристигат всекидневно. Трудно може да се състави реална картина за ситуацията в тези репубики, особено за онези, които наблюдават отвън.

Beslan Jahrestag Fotos von den Opfern Gedenken
Невинните жертви на терораСнимка: AP

Все по-големи стават съмненията за това, че Москва не е в състояние да контролира източната част на Северен Кавказ. Вярно, Кремъл разполага с тежък арсенал от военни средства. Освен това финансовите трансфери за тези републики й осигуряват проруски настроени елити. В същото време обаче местните власти разполагат с голяма самостоятелност, която могат да разширят още повече, ако финансовата подкрепа от Москва започне да намалява заради глобалната криза. Кремъл едва ли е в състояние да контролира всяка важна крачка на местните власти в Северен Кавказ. Това стана ясно най-вече от факта, че Москва не успя да открие нито убийците на работили в региона правозащитници, нито пък организаторите на атентата срещу губернатора на Ингушетия Юнус-Бек Евкуров.

След разпадането на Съветския съюз етнически многообразният и с това твърде сложен като политически взаимоотношения Северен Кавказ се превръна в силно експлозивен регион. Лавинообразно нарастващата корупция и безработица ограбват перспективите на живеещите там хора, най-вече на младите, и създават благодатна почва за действията на радикални ислямисти и терористи.

В задънена улица

Последните години показаха, че досегашната политика на Кремъл в региона е неефикасна. Тя разчита най-вече на военни средства и някои лоялни спрямо Москва политици. Провали се и опитът да се използва проруският чеченски водач Рамзан Кадиров срещу местните сепаратисти и ислямисти. Факт е, че чеченските бунтовници претърпяха военно поражение, но това не доведе до създаването на мирен и стабилен ред в Чечения. Така че руската политика в Северен Кавказ се намира в задънена улица. Нещо повече: налице е реална опасност Кремъл да загуби изцяло контрола си над региона.