1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Бестселърът "Брик лейн" и протестите срещу екранизацията му.

1 септември 2006

"Брик лейн" е най-известната азиатска улица вЛондон; в последно време жителите й са разгневени - протестират срещу предстоящата екранизация на бестселъра "Брик лейн" от Моника Али, защото смятат, че авторката представя имигрантите - обитатели на известната улица в невярна и обидна светлина.

https://p.dw.com/p/Augp
"Брик лейн" в Лондон
"Брик лейн" в ЛондонСнимка: picture-alliance / dpa

“Брик лейн” в лондонския квартал “Ийст енд” – от десетилетия на тази известна улица живеят семейства преселници от Бангладеш. Ресторантите са един до друг, предлагат се всевъзможни ясти с къри, индийска бира – и безплатна бенгалска поп-музика. Интериорът е много подходящ за боливудска комедия. Много от бангладешците, които живеят тук и носят традиционни носии, са обаче разгневени, че тяхната малка улица сега действително ще бъде показана на филмовия екран.

“Преди 10 години “Брик лейн” все още приличаше на гето. Ние, жителите направихме от тази улица нещо. Сега обаче тази Моника Али идва тук с екипа си, разказва лъжи и иска да направи пари с нашата улица, това е обидно. Не е живяла тук, не познава никого. Аз съм израснал тук, онова, което е написано в книгата й, е просто лъжа.”

В романа “Брик Лейн” от Моника Али става дума за преживяванията на млада жена от Бангладеш, дошла в Лондон. В книгата става дума за тесни жилища за бедни, за любовна афера и за копнеж по родината. Съдържанието не е скандално, но хората от “Брик лейн” се чувстват засегнати. Махмуд Рауф, например, е данъчен консултант, преди 30 години се е заселил на “Брик лейн”, тук се намира и канцеларията му.

“В книгата се използват редица думи, на които ние, жителите на “Брик лейн” реагираме чувствително. В нея става дума за неграмотни и за “мишите дупки”, в които сме живеели. Казва се също, че жените в Бангладеш носели вода от кладенци, отдалечени на два часа път пешком. Това са пълни измислици.”

Най-разгневени са собствениците на ресторанти, боят се, че филмът ще навреди на доброто им реноме, пък и на оборота. Абдус Салике има няколко ресторанта, той е създал инициатива срещу филма.

“Този филм, казва той, ще съсипе “Брик лейн”, в него ние, бангладешците ще сме представени като мръсни, нецивилизовани, неграмотни. Кой ще иска такива хора да му сервират вечерята?”

Актуалните дискусии за тероризма във Великобритания също нажежават обстановката; голяма част от жителите на “Брик лейн” са мюсюлмани, и без кинокамерата се чувстват наблюдавани. Градският съветник Шахед Али казва:

“Филмът и книгата се казват “Брик лейн”. Точно затова хората се опасяват, че зрителите ще приемат екранизацията като достоверно свидетелство за средата. Ние, които живеем тук, нямаме извънбрачни афери и не ходим в Третия свят, за да си доведем от там жена. За “Брик лейн” може да се разкаже и положителна история.”

Понастоящем авторката Моника Али и продуцентите не дават интервюта. Срещу екранизацията са проведени демонстрации, към авторката са отправяни заплахи. По препоръка на полицията продуцентите са решили филмът да не бъде заснет на “Брик лейн”, а на друга улица. Правилно, казва Абдус Салике, иначе снимачният екип щеше да си има проблеми. Едно е сигурно: филмът “Брик лейн” ще направи необикновената лондонска улица още по-известна в света. Може би това ще е от полза и за онези, които сега протестират срещу филма.