Бетховеновият фестивал

В края на миналата седмица в Бон бе открит традиционният Бетховенов фестивал, който продължава до 15 октомври и е едно от събитията в музикалния живот на Германия. Стоян Гяуров запознава с историята и програмата на това начинание:

Малцина хора в Германия, а още по-малко в чужбина знаят, че освен Байройт, Бон има най-продължителната непрекъсната фестивална традиция, чието име е Beethovenfest, Бетховеновият фестивал. Началото, по-точно символичното начало е положено още през 1845, в присъствието на Франц Лист и пруския крал Фридрих Вилхелм ІV, с поредица от концерти по случай откриването на паметника на Бетховен в неговия роден град. Но идеята получава нов тласък едва през 1890 година с инициативата на цигуларя Йозеф Йоахим за провеждането на камерен фестивал в старата, направена от дърво Бетховенова зала; това, впрочем, е първият в света фестивал за камерна музика. Проявите по времето на нацизма са пропити от патетичната народняшка атмосфера, характерна за културната политика на Хитлеровия режим, но именно по онова време фестивалът за пръв път си осигурява континуитет. След войната, с Бон като столица на Федералната република, Бетховеновият фестивал придобива нова тежест, превръщайки се в референция както за историята на музикалните фестивали, така и за Бетховеновата рецепция. Вилхелм Кемпф, Артуро Бенедети Микеланджели, Клаудио Арау, Херберт фон Караян са някои от големите интерпретатори на Бетховен, които си дават среща на сцените в града.

Решението за изместването на германската столица от Бон в Берлин бе ход, който неизбежно се отрази и върху Бетховеновия фестивал. Това нова положение плюс някои недалновидни стъпки на фестивалното ръководство едва не причиниха краха на мероприятието през първата половина на 90-те години. Но с много инициативност и ентусиазъм, кризата бе преодоляна, привлечени бяха важни спонсори, включително Дойче веле, а и градската управа осъзна колко важен е фестивалът за реномето на Бон в следстоличните години. Тази година фестивалът струва почти 1,3 милиона евро, една сума позволяваща да бъдат привлечени големи имена, каквито липсваха да кажем миналата година. Това именно е най-важната задача сега пред фестивалното ръководство - да осигури континуитет на едно високо музикално равнище.

Мотото тази година е "Бетховен и Втората виенска школа" - концепция, с която Франц Вилнауер приключва петгодишния си мандат като директор на Бетховеновия фестивал. Той самият признава, че това е една малко необикновена генерална тема, но смята, че контрастът между Бетховен, от една страна, и Шьонберг, Веберн и Берг, от друга, ще се приеме добре от публиката.

С благоразумие, но и без особени събития, Вилнауер тласна Бетховеновия фестивал в 21 век. Догодина неговата приемничка, младата Илона Шмийл я чака много работа: от модернизирането на материалната база до привличането на младата публика и ангажирането на бонските институции.

Началото на фестивалната програма тази есен бе положено от Националния оркестър на Франция, под диригентството на Курт Мазур, с изпълнение на Четвъртия концерт за пиано на Бетховен и Третата симфония на Брукнер. Концертът бе предаван на живо за Америка от Дойче веле.