Бившият президент Стоянов като обединител на опозицията

Статията на Зюддойче Цайтунг припомня досегашната политическа кариера на Петър Стоянов и кулминационната точка в нея – избирането му за президент през 1996 година от СДС. Още преди да заеме поста на държавен глава - обяснява авторът Клаус Брил, Стоянов трябваше да се справи с най-голямата криза в България след 1989 година. Катастрофалната политика на социалистите породи по онова време гладни бунтове и щурм срещу парламента. Хаосът можа да бъде преодолян доста трудно - заключава изданието. По-нататък статията припомня провалът на Стоянов при опита му да бъде преизбран на пезидентския пост през 2001 година, конфликтът му с Иван Костов, напуснал през 2004 година СДС и основал своята формация “Демократи за силна България”. “Междувременно – се казва по-нататък в статията на германския вестник – опозицията в България е заплашена от маргинализиране. Социологическите допитвания сочат тенденция на отлив на доверие, а същинското изпитание за опозицията е свързано с въпроса, дали осемте партии и групировки ще съумеят да се споразумеят около общ кандидат за президентските избори през есента. На тази цел е посветена сегашната дейност на Петър Стоянов, който усилено плете мрежата от контакти и зове своите съмишленици да забравят спарите битки и да си простят.

Първата стъпка в тази насока – според “Зюддойче Цайтунг” – вече е била направена вчера, когато водачите на съперничещи си групировки за пръв път успели да се обединят около искания вот на недоверие срещу правителството на Сергей Станишев. Независимо, че вотът пропадна поради съотношението на силите в парламента, пробивът – според германския журналист Клаус Брил – се състоял в това, че всички партии от десния политически спектър за пръв път действали в една посока и с обединени сили, забравяйки разделящите ги лични разпри и споровете около тактически и стратегически въпроси.