Бизнесът на държавата

18.6.04

Държавните разходи в Германия съставляват днес около половината от брутния обществен продукт. При основаването на Федералната република в края на 40-те години този дял е бил по-малко от една трета. Явно малко по малко държавата си присвои непомерни задачи и собственост. А това не е на добро: 172 милиарда евро отиват ежегодно за заплатите на служителите в държавния сектор. Истинска лавина от разходи се задава на пенсионния фронт: през 2000 броят на държавните пенсионери достигна 850 хиляди. А нещата ще станат още по-драматични: очаква се към 2030 броят на държавните пенсионери да се увеличи с още половин милион. Всичко това ще струва 77 милиарда евро.

Модерната държава трябва да бъде гъвкава и ефикасна държава, която да се съсредоточи върху основните си задачи като прилагането на законите и националната отбрана. Електроснабдяването, прибирането на боклука, общественият транспорт в града и околностите, пощата и много други задължения се вършат много по-ефикасно и евтино от частните фирми.

Затова от 1959 насам федерацията последователно се разделя с дяловото си участие. Започна се с Пройсаг, по онова време дъщерна фирма на държавния енергиен концерн ФЕБА. Шест години по-късно на пазара бе пусната първата емисия от народни акции. След 1961 федерацията започна да се разделя малко по малко с акциите си във Фолксваген, Луфтханза, различни банки и други предприятия. Двете най-големи и най-сложни задачи през последното десетилетие бяха разбира се приватизацията на пощите и денационализирането на голяма част от държавната собственост на бившата ГДР.

Продажбата на държавните дялове се осъществява почти винаги по един и същ начин. Първо трябва да са налице правните и обществени предпоставки за превръщането на държавните предприятия в акционерни дружества. Главен акционер е винаги държавата. Това е една не само формална стъпка, а акт, който позволява на съответните предприятия да се нагодят към принципите на пазарната система и изискванията за постигане на печалба.

Когато едно бивше държавно предприятия навлезе в зоната на печалбата, то става атрактивно и за други акционери освен държавата. Тогава държавата се разделя с част от акциите си, предлагайки ги на борсата. Ако предприятието продължава да се развива добре, тогава то може да издаде нови акции. По правило държавата не участва като купувач на тези нови акции, така че делът му автоматично намалява.