Блеър начело на ЕС

шумно честваха историческата победа на адмирал Нелсън срещу французите в драматичната морска битка при нос Трафалгар през 1805, която принуждава Наполеон да се откаже от намеренията си да завладее Великобритания.

Въпреки, че празненството бе планирано отдавна премиерът Тони Блеър съзнаваше много добре, че точно в този момент то може да бъде изтълкувано съвсем превратно: твърде голямо бе възбуждението в Париж от неотстъпчивата му позиция на срещата на високо равнище на ЕС в Брюксел. В речта си в Портсмут кралица Елизабет избягна всяка формулировка, която би могла да се възприеме зле от французите. Така искаше Блеър, тъй като през следващите шест месеца той възнамерява да се изяви като посредник за сплотяването на Европа – посредник с послание.

От провала на срещата в Брюксел той не спира да уверява, че схваща ЕС като политически проект, а не просто като зона за свободна търговия, както се опасяват Германия и Франция. Същевременно обаче той подчертава, че възприема отхвърлянето на евроконституцията от Франция и Нидерландия като мандат за обновлението на Европа.

“Нова Европа”, според представите на Блеър, трябва да бъде повече пазар и по-малко държава. Неговият успех на домашния фронт е главната му опора, защото днес във Великобритания цари почти пълна трудова заетост. Вярно е, че социалната мрежа е несравнимо по-рехава от онази в Германия или Франция, но Блеър въведе минимална работна заплата и детски надбавки и рязко намали броя на бездомните. Сега той се надява да убеди и скептиците в ползата от своята програма.

Трябва да се каже, че шансът за това не е никак лош – твърдят правителствени източници в Лондон. Съпротивата се размеквала, редица правителства сигнализирали възприемчивост за идеите на Блеър. А канцлерът Шрьодер, той и без туй бил вече пътник, се чува неофициално от Даунинг стрийт.

Така че в крайна сметка всичко се свежда до продължение на разгорещения дебат между Блеър и Ширак. Досега Блеър спечели във вътрешнополитическо отношение от тази конфронтация – и ще спечели още повече, ако Европа се придвижи в зададената от него посока. Той ще е готов да плати определена цена за това. Въпросът е: каква? И двамата политици ще трябва да покажат гъвкавост. Но дали ще се възползват от откриващата се възможност остава все така отворен въпрос.