Блеър с най- добри шансове за успех на изборите

Тони Блеър поставя вътрешната политика в центъра на своята предизборна борба, като се опитва да игнорира темата за Ирак. Неуморно той пропагандира своя реформаторски модел: общество на съревнованието за всички, които имат амбиции за постижения, без значение от социалния им произход, както и социална защитна мрежа за нуждаещите се от помощ. Блеър с гордост може да посочи сериозни успехи за периода на управлението си от 1997 годиина насам. Включително и това, че беше модернизирана демокрацията във Великобритания чрез въвеждането на регионални парламенти в Шотландия и Уелс и премахването на привилегиите на наследствената аристокрация в горната камара на парламента. Блеър има също така заслуги за мира в Северна Ирландия. В Европейската политика той прекрати изолацията на страната от годините на Тачър и Мейджър, без обаче да съумее да въодушеви своите евроскептични сънародници за въвеждане на еврото или за европейската конституция. Икономическите му постижения обаче засенчват всички останали успехи. Блеър постигна постоянен стопански прираст, който му позволи да събира данъци в размер, достатъчен за модернизирането на социалните грижи. Безработицата е например толкова ниска, че се налага да се търси работна ръка от чужбина.

Истински провал претърпя Блеър обаче с решението си за водене на войната в Ирак. Опасността от иракските оръжия за масово поразяване се оказа силно преувеличена, а това сериозно навреди на имиджа на премиера. Но атаката срещу опозиционните корнесрватори и либералдемократи за Блеър винаги е била най-добрата защита. И в сегашната предизборна борба тоя заяви :

Блеър:

“В тази предизборна борба само една партия предлага сериозна програма за управление! А причината, защо непрекъснато говорят за мен или за Ирак е следната: другите партии не разполагат с абсолютно нищо, които да предложат по отношение на икономиката, здравеопазването, образованието, борбата срещу престъпността или бъдещето на тази страна!”

Само от едно може да се опасява Блеър – от нисък процент гласували. Точно на този фактор залага шефът на торите Майкъл Хауърд. Неговите атаки целят – от една страна - да подсилят разочарованието на хората от политиката, а от друга – да мобилизират онези избиратели на лейбъристите или колебаещи се, които са недоволни от войната в Ирак. 63 годишният адвокат Хауърд заяви :

Хауърд:

“Не става дума за това, само да се говори, а и да се действа. Не става дума да се правят обещания, а да се действа ефективно. Нужна е ефективна работа и намаляване на данъчните ставки.”

Самият Хауърд обаче беше принуден да признае, че предложенията му за намаляване на данъците биха могли да се реализират най-рано след 5 години. А неговата възраст не му позволява да се представя за човек на бъдещето. На всичкото отгоре той не се е отърсил окончателно от имиджа си на десен хардлайнер и евроскептик. Другият съперник за премиерския пост е Чарлс Кенеди – който същевременно е и най-младия от тримата. 45 годишният шотландец ръководи малката опозиционна партия на либералните демократи от 1999 година насам. Той се обяви за въвеждането на безплатни грижи за възрастните хора, за инвестирането на повече пари в здравеопазването и образованието. За да финансира подобни мерки обаче, Кенеди предлага въвеждането на по-високи данъци за по-добре печелещите слоеве, което се оказа и ахилесовата му пета. Сред британската общественост растат и съмненията, дали неговите представи изобщо могат да бъдат финансирани. Затова пък Кенеди и неговите либералдемократи, които бяха единствената партия ,обявила се срещу войната в Ирак, отбелязват приток на гласове по тази линия.

Кенеди:

“ Щом Тони Блеър на времето не беше готов да информира подробно долната камара на парламента за положението в Ирак, защо избирателите да му гласуват доверието си сега в четвъртък – на 5 май ? “

Кенеди няма никакви шансове на влезе на “Даунинг Стриит” 10, но неговата партия може да отнеме гласове както от лейбъристите на Блеър, така и от торите на Хауърд. Техните изходни резултати са най-добрите за последните десетилетия.