Близкоизточната обиколка на американската външна министърка Кондолиза Райс

Кондолиза Райс може да бъде доволна от резултатите на посещението си в Близкия изток.Най-напред тя уговори среща с палестинския президент Махмуд Абас и с израелския министър-председател Ехуд Олмерт .След това Кондолиза Райс успя да се сдобие със съгласието на осем арабски държави относно новата стратегия на президента Буш за Ирак. Външните министри на от Съвета на държавите от района на Персийския залив , както и Египет и Йордания се обявиха в срещата си Кондолиза Райс демонстративно на страната на Вашингтон и приветстваха американската ангажираност за успокояване на положението в Ирак.Дали обаче американската външна министърка действително може да е доволна?Това е повече от хипотетичен въпрос Израелско-палестинския конфликт продължава да очаква нови идеи и нови инициативи каквито изобщо не се очертаха по време на посещението на Кондолиза Райс. И дали ще се стигне във Вашингтон до тристранна среща с Махмуд Абас и Ехуд Олмерт е повече от несигурно.Що се отнася до арабската подкрепа за новата стратегия на президента Буш , съответната декларация от Кувейт е всичко друго , но не и убедителен израз на солидарност по адрес на Буш. Тази декларация е по-скоро едно шумно самопризнание , че поради липса на конкретни възможности за оказване на собствено влияние трябва волю-неволю да се върви с Америка. И Кондолиза Райс е прекалено интелигентна за да интерпретира тази декларация като някакъв карт-бланш за новата американска стратегия за Ирак. Участниците в кувейтската среща са все държави където мнозинството от населението са сунити. И все държави , които гледат с недоверие на засилващата се власт на шиитските сили в Ирак. Тези държави знаят много добре , че засилващото се влияние на шиитското мнозинство е последица от и без това слабия процес на демократизация край реките Тигър и Ефрат. Така тези държави се ограничават с искането за защита на някогашното силно сунитско малцинство , без Вашингтон досега да е показал че се стреми да постигне тъкмо това. Така че изводът във Вашингтон би трябвало да гласи: Повече инициативност не само в израелско-палестински контекст , но същ и по отношение на взаимодействието с традиционните арабски приятел по иракския въпрос.