Близо 500 000 жени от Източна Европа стават годишно жертви на принудителна проституция

нелегална проституция в Западна Европа годишно биват принуждавани близо 500 000 жени най-вече от Източна Европа, 20 процента от тях са укрити в германски публични домове и нощни барове. Малко са жените, които проституират доброволно. Повечето биват принуждавани, изнасилвани, изтезавани.

Съдбата на Мария е потресаваща. Преди известно време нейн съсед в родината й Беларус я продава в Германия. Професията на продавача е трафикант на бели робини, а тази на купувача – сводник. Откакто младата жена дава показания срещу двамата престъпници и съучастниците им, животът й е в опасност.

“Не мога да повярвам, че точно на мен се случва нещо подобно. Извършителите трябва да бъдат наказани.”

Мария завършва в Беларус икономика, след което работи за малка рекламна агенция. Тя е доволна от работата си, но не и от заплащането. 50 долара на месец не са достатъчни, за да изхранва себе си и малкия си син. Нейна съседка, чийто мъж работи и живее в Германия, демонстрира добронамереност и предлага на Мария работа в Германия.

“Всеки път като ме видеше, съседката ми казваше, че мъжът й има добре платена работа за мен в Германия. Един ден той ми се обади и ми разказа, че ми е намерил работа в ресторант, на черно и добре платена. Приех предложението му.”

Мария потегля за Германия, доверявайки се изцяло на милите съседи. Там я посреща познатия й мъж и я завежда веднага в чуждо жилище.

“Като влязохме в жилището, видях че там седи непознат. Моят съсед се обърна към мен и ми каза: от днес ти си негова. Току що те продадох за 6000 евро. Ще работиш в публичен дом. Утре е първата ти смяна. Ако се противопоставяш, ще ти поднесем главата на сина ти за закуска. Аз се разплаках и започнах да викам за помощ. Това беше грешка. Мъжът ме преби от бой, запуши устата ми и ме изнасили многократно.”

В цялото това нещастие Мария се оказва късметлийка. След броени дни на новото й работно място – в публичния дом – се провежда хайка, организирана от полицията и от “Солводи” – организация за защита правата на жените. Името Солводи произлиза от първите букви на английския израз “Solidarity with woman in distress”, което в превод означава солидарност с жените в беда. Организацията е основана преди 20 години от монахинята от католичеаски орден Леа Акерман. Статистиката не може да обхване невероятно големия брой жертви на търговията с хора и принудителната проституция, намерили нов живот с помощта на “Солводи”. Близо 100 000 жени попадат годишно в германски публични домове, където биват принуждавани към нелегална проституция. Установеният от федералната криминална служба брой на жените, станали в Германия жертва на търговия с хора и на принудителната проституция, е само върха на айсберга, казва Леа Акерман. Федералната криминална служба е регистрирала миналата година 1 235 жертви на трафика с хора. 1 108 от тях са жени от Източна Европа, най-вече от Русия, Украйна и България, казва Леа Акерман. В интервю за Дойче Веле тя сподели следното:

“През изминалата година при нас помощ потърсиха 22 жени от България. Някои от тях бяха заловени по време на хайки от полицейски служители, към които жените се обърнали веднага за помощ. Други пък не са типичните жертви на принудителната проституция, те са по-скоро жертви на домашно насилие. Става дума за жени, които са изложени в семейния си живот на насилие, жени, които преди години се запознали с мил и внимателен германец, който обаче с течение на годините се оказва всичко друго, но не и внимателен. Основна причина за тази миграция е бедността в България. Била съм там и съм видяла с очите си колко трудно обикновените хора се справят с икономическата мизерия. В една подобна ситуация не е трудно да се намерят наивни жертви. Жените четат във вестниците и списанията обяви за работа в Германия – сезонна работа или като гледачки на възрастни хора например. Те стягат куфарите си с надеждата и доброто намерение да припечелят малко пари в чужбина, в крайна сметка обаче те стават жертви на безскрупулните търговци на бели робини.”

Организация “Солводи” призовава към засилване на борбата срещу този вид престъпност чрез повече хайки и ефективно наказателно преследване на извършителите. Германската полиция е обаче безсилна поради липса на време, средства и персонал, споделя служител на районната криминална служба в град Майнц.

“Основните акценти на настоящата ни работа са борбата срещу организираната престъпност, наркотрафика и разпространението на радикалноислямистки идеологии. Търговията с хора и принудителната проституция са за съжаление на заден план. Аз лично бих се застъпил за разширяване на дейността ни в тази област. Само така бихме могли да окажем очакваната от нас помощ.”