Богоявление - традиции и забравени обичаи

През 336 г. църквата фиксира рождението на Христос на 25 декември. Оттогава на 6 януари се чества откровението на неговата божественост. На този ден, според Библията, тримата източни мъдреци отиват във Витлеем, за да се поклонят пред новородения бъдещ цар на юдеите. Те са първите, които научават за

светото рождение

Така на 6 януари християнската църква чества богоявление, на гръцки "епифания", което означава явяване. Има се предвид появата на Господ-бог. Този празник води обаче началото си от египетския град Александрия, където на този ден преди хиляди години се е чествало рождението на бога на живота Еон. Църквата възприема този празник, претълкувайки го в свой смисъл.

Кои са били тези трима източни царе? В Евангелието на Матея те са наричани мъдреци или звездобройци, които следвайки най-ярката звезда на небето, дошли от Изтока, за да се поклонят на Исус. Те донесли миро, злато и тамян, от което през 5 в. папа Лъв І заключил, че са били трима мъже - едно недоказано твърдение. Предположението на базата на донесените подаръци, че са били царе, също е чиста спекулация. А имената на тримата - Каспар, Мелхиор и Балтазар - са добавени през 8 в. от теолога Беда Венерабилис.

Свещени реликви

През 1164 г. предполагаемите тленни останки на Тримата влъхви са донесени от Италия в Кьолн и оттогава честването на тримата звездобройци влиза в празничния календар. Тези свещени реликви стават повода за издигането на Кьолнската катедрала, където се намират и до днес, положени в златен саркофаг.

В католическите райони на съвременна Германия Тримата влъхви биват възпоменавани на 6 януари от три деца, облечени в царски одежди, които обикалят от къща на къща, пеят песни и пишат по вратите формулата C+M+B (Каспар, Мелхиор и Балтазар). На латински обаче това се тълкува и като: Christus mansionem benedicat - Христос да благослови този дом.