Бог, мъже, жени, коне и пропаганда

В по-ново време тя е просто един от непресъхващите извори на българския патриотизъм.

Засега ще оставя настрана титаничната битка на Димитров срещу Гьоринг и национално-лингвистичните вълнения на поколения българи. Защото крилатата фраза има своя собствена, прелюбопитна история и на всичкото отгоре вече близо шест века се използва с пропагандни цели из цяла Европа.

Да започнем от там, че става дума не за Карл Велики (742-814), а за Карл Пети (1500-1558). Откъде точно в българския патриотичен разказ се явява Карл Велики не е ясно – навярно по простата причина, че

„Велики” звучи някак по-драматично от „Пети”

Всъщност на Лайпцигския процес Георги Димитров коректно посочва автора: „Много преди времето, когато германският император Карл Пети казвал, че на немски той говори само с конете си, а германските дворяни и образовани хора пишели само на латински и се срамували от немския език, във „варварската” България апостолите Кирил и Методий бяха създали и разпространили древнобългарската писменост.” Грешките на пролетарския вожд са други. Първо, и той мисли тогавашната империя като национална държава от ХХ-ти век, където националният език е на пиедестал. И в резултат, второ, говоренето на немски само с конете се чува като гигантско унижение на свещения народен език.

Всички тези недоразумения произлизат от липсата на контекст. Защото предполагаемият цитат на Карл Пети звучи така:


„Говоря испански с Бог, италиански с жените, френски с мъжете, а немски с коня си.”

Предполагаем, доколкото няма никакви исторически доказателства, че той изобщо е казал нещо подобно. (И дори ако го е казал, то отразява ценностната система на късното Средновековие, а не някакви национални чувства.) Според много историци цитатът е измислен едва през ХVІІ-ти век в испанския двор с идеята, че божественият език е испански. А оттам насетне – е, италианският и френският са изискани, за разговор с князе и дами, а пък немският звучи грубо и става единствено за взаимодействие с коне и войници. Това пропагандно мероприятие на испанците също не идва на празно място – то се вписва в една вековна кавга, водеща назад буквално към Адам, Ева, змията и езиците, на които се е разиграло прогонването от Рая. А след испанците идва ред на италианци, французи, англичани и германци да пренаписват хипотетичния цитат от Карл Пети – всеки според вкуса си. В крилатата фраза се появяват ту войници (като символ на народа), ту любовници (като символ на разврата), а според Ломоносов пък Карл Пети всъщност е говорел френски с приятелите, а немски – с враговете си (в съзвучие с руската политическа доктрина тогава).

Та така и до ден-днешен и чак до българските медии.