1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Бойкот срещу Кьолер?

19 януари 2005

Германският президент има репрезентативни функции и посещенията му в чужбина служат на първо място на разбирателството и подобряването на взаимните отношения. Тази концепция може да бъде нарушена вероятно само в Йерусалим.

https://p.dw.com/p/AtHA
Хорст Кьолер
Хорст КьолерСнимка: AP

Не защото там не са заинтересувани от тесни връзки с Германия или пък имат нещо против президента Кьолер, а защото германският държавен глава възнамерява да произнесе речта си пред парламента на немски. За езика на убийците няма място в Кнесета - аргументират разгневено някои депутати и искат отменяне на речта. Макар че преди четири години предишният президент Рау говори вече пред Кнесета на немски.

Засега не се чува нищо от самия Кьолер. И може би по-добре, тъй като това не е тема за вестниците. Но тя все пак попадна точно там: някои - например председателят на Централния съвет на евреите в Германия Паул Шпигел настоява за съобразяване с чувствата на потърпевшите от Холокоста, - други, като високо цененият литературен критик Марсел Райх-Раницки, самият той оцелял от Холокоста, смятат за възмутително, че немският език бил дискредитиран от геноцида. Нацистите били злоупотребили с този език.

Проблемите, произтичащи от подхода към немския език и култура, не са нещо ново за Израел. В продължение на десетилетия не бяха показвани германски филми - затова пък австрийски, - а Вагнер и Рихард Щраус винаги предизвикваха дискусии. Днес обаче в Израел има гимназии, в които се преподава немски език. Изобщо контроверсията около речта на Кьолер изглежда странна предвид факта, че Израел отдавна гледа на Германия като на своя най-верен политически съюзник в Европа. Но нали все още си спомняме разправиите около определението "нормален": германските политици дълги години се опитваха да убедят поредните израелски правителства да окачествят двустранните отношения като нормални. В последна сметка германците трябваше да приемат, че тези отношения са "отлични", но все пак не и "нормални".

Подклаждането сега на тази дискусия в Йерусалим не е свидетелство за политическа мъдрост, тъй като разправията сигурно ще допадне на някои хора в Германия, подклаждайки антиизраелски, ако не и антиюдейски чувства. От такова нещо нямаме нужда нито ние в Германия, нито израелците. Това, което е необходимо, са разумни, тесни и добри отношения; отношения, при които всяка от страните е готова да изслуша другата - дори когато другата страна говори на немски. Изобщо, неуместно е да се оценява речта на германския президент само от тази гледна точка - и то още преди да е била държана.