Болниците не бива да се ръководят по друг начин освен като фирма

“От наша гледна точка, една болница не може и не бива да се ръководи по друг начин, освен като фирма, като предприятие. Ако това не става, болницата никога няма да може да оптимизира работата си. Директорът трябва да ръководи болницата като фирма и да въведе икономическо мислене. Решаващото е, да не се трупат загуби .”

Б. Узунова :

Това казва Андреас Прифлер като пояснява, че Германското здравеопазване е дуално финансирано – т.е. има два източника на средства – бюджетите на отделните федерални провинции – или данъчните постъпления, заделени за здравеопазване, и средствата от здравноосигурителните каси, постъпващи за изпълнението на вече извършени здравни дейности и услуги. От години насам парите, които комуналните бюджети заделят за финансирането на болниците намаляват. До така степен, че някои експерти говорят за достигната “болезнена граница. През 2004 гдина отпуснатите бюджетни средства са с 4,6 % по-малко от тези за 2003 година.

В Германия има точно 2 157 болници при население от 82 милиона и половина души.От тези 2 157 болници 20 % са в частни ръце, 40% се поддържат от каритативни организации като църквата, Червения кръст и др. И останалите 40% са на издръжка на общинските и провинциални бюджети. Независимо от това, дали са частни, църковни или провинциални, всички болници в Германия получават бюджетна поддръжка, която обаче – както вече споменах – намалява от година на година. Как се оправят болниците с този проблем и има ли много от тях , които да са натрупали големи дългове – попитах говорителя на сдружението на германските болници Андреас Прифлер:

Прифлер:

Разполагаме с една нова студия, която показва резултатите за 2004 година. Според тях 51% от германските болници са работили на печалба, 11% от болничните заведения са имали балансиран бюджет, в който приходи и разходи са ниво плюс минус нула и 35 % от болниците са имали дългове. Става дума за около 720 болници от споменатите вече 2 157. “

Б. Узунова :

В повечето случаи – поснява още г- н Прифлер – болниците с дългове са малки или средно големи по размер , които са разположени в предимно малки населени места. Не че и сред големите няма закъсали болници, но те - според германският експерт разполагат с много по-добри възможности да реагират на промените в ситуацията на здравния сектор като закриват някои слаби свои звена и отделения, и разкриват други, за които има търсене. Затова е рядкост големите градски клиники и регионални болници в центрове с голямо население да имат дългове. Впрочем всички болници са длъжни да приемат за спешно необходими животоспасяващи дейности и пациенти без здравна осугировка, чийто брой в Германия за съжаление се увеличава. Ако обаче не става дума за животоспасяващи мерки – пациентите без осигуровка биват връщани обратно. Тази практика е обект на много критики в Германия и сдружението на германските болници и на мнение,че трябва да бъде въведено задължително осигуряване на всички граждани, без значение дали имат работа и средства за издръжка на живота. Така или иначе дълговете на болниците си остават проблем, срещу когото още не е намерено средство. Затова пък от близо 2 години в Германия функционира радикална система, която цели да повиши ефективността на болниците. Въведени са така наречените “непроменливи” парични вноски. Болниците получават от здравноосигурителните каси твърдо фиксирана сума за всеки пациент, който е лекуван, не пари в зависимост от броя на дните ,прекарани в болницата. Този модел съществува и в други страни - и според експерти – е стимул за болниците да оптимизират работата си. Какво обаче става с онези от тях, които независимо от всичко натрупват дългове? – попитах Андреа Прифлер:

Прифлер:

В Германия болниците сами отговарят за издръжката си. Ако болницата е държавна собственост и работи на загуба, собственикът – в Германия това е общината – градът, или околията някой ден ще и каже, че повече не е в състояние да компенсира дълговете с приходи от данъците и че смята да я закрие или реорганизира. Ако надзорният съвет на болницата установи, че мизерното финансово състояние е по вина на мениджмънта и ръководството на болницата, естествено е ,че той може да го подмени, да го накаже или да му постави ясни цели за изпълнение, които обаче да са реалистични. Ако болницата е частна има два метода на действие – тя или веднага се преструктурира и мениджмънта се поправя, или ако всичко това не доведе до резултат – болницата се закрива.”

Б. Узунова :

В последните години в Германия усилено се приватизират цели болници или части от непечелившите пера – като например –храната за болните, почистването и някои други организационни дейности. Оказва се, че според изнесените на конгреса на германските болници в Дюселдолф данни, това в повечето случаи спасява цели болници от закриване. Кандидати да приватизират болници също не липсват – очевидно това, поне в Германия е печеливша икономическа дейност, чийто годишен оборот възлиза на 65 милиарда евро.