Боно в ролята на Исус

Преди няколко дни Боно беше гост в Берлин на популярното ток-шоу на Сабине Кристиансен. Тоест, задочен гост, тъй като поради многото си ангажименти звездата се появи само на видеоекрана. Но това му беше достатъчно, за да се скара на силните от Г8, задето не са спазили обещанията си към бедните страни – “отвратително!”; той прояви разбиране за гнева на демонстрантите в Хайлигендам, но ги призова да не прекаляват: “Твоят глас, не твоят юмрук срещу бедността”; той похвали германската канцлерка, която току-що бе оповестила увеличаването на германската помощ за Африка с 750 милиона евро – “една мъдра жена”, според Боно. Шефът на ирландската рок група Ю2 кори Големите или ги хвали, сякаш е техен баща – веднъж разгневен, друг път любящ, и проповядва на народите, сякаш е техният пастир. И не на последно място: винаги, когато бъде приет от управляващите или от други видни личности, Боно деградира домакините си в публика, в най-добрия случай в статисти.

Както да кажем преди осем години, когато певецът подхвърли на тогавашния папа Йоан Павел идеята за опрощаване на дълговете на бедните страни. И същевременно му направи комплимент за обувките: папата носеше леки червени мокасини от “Червената колекция” на Боно, включваща различни предмети и дори кредитни карти, печалбите от които бяха предназначени за различни проекти в развиващия се свят. А когато бе приет от британския премиер, на следващия ден заглавията във вестниците гласяха: “Боно и Блеър против спин в Африка”. С когото и да се срещне, Буш или Салман Ръшди, Далай Лама или Нелсън Мандела, главното събитие е той самият, добрият рокаджия с розовите очила.

Впрочем не Боно, 47-годишният ирландец с истинско име Пол Дейвид Хюсън, измисли комбинацията от благотворителна дейност и поп развлечение. Още през 1971 бившият битъл Джордж Харисън участва в два концерта в помощ на Бангладеш. Но Боно разшири до такава степен сцената си, че днес тя обхваща целия свят. Всички са негова публика в глобалното шоу по спасяването на света.

Беше логично, че ще се стигне дотам – от клуба до стадиона, а оттам до целия свят. По този начин публиката не се променя, става само по-голяма, а работата на Боно си остава все същата. Със своето изпълнение той трябва да убеди, да завладее публиката си, без значение дали става дума за премаляли ученички или за глобални играчи, жонглиращи с милиарди. Той се бори за нов световен ред, сякаш това е така лесно като да напишеш текст за песен, и иска нещо като план Маршал за Африка; възраженията, че през последните десетилетия около 600 милиарда долара помощ за развитие са изчезнали като в черна дупка, Боно подминава елегантно като фалшиво изсвирена нота.

Полу месия, полу клоун, в лицето на Боно поп и държавнически дела, шоубизнес и спасение се съединяват в едно невероятно представление от морализъм и евтини ефекти. Ръководителите от Г8 в никакъв случай не биха пропуснали да се фотографират с него. Боно гарантира на политиците светлината на прожекторите и думи, за които те са обичани, защото никого не нараняват; на нас ни дава утехата, че светът може да бъде спасен, ако човек иска много това, а иначе за всички по света човекът с исусов комплекс е един великолепен шоуман.