Борбата за власт между Хамас и Фатах

�уване на Израел.

Египетският държавен глава Хосни Мубарак е на мнение, че политическата криза в палестинските територии може да бъде решена единствено посредством нови избори. Мубарак явно вече е осъзнал, че неговите посредници няма да са в състояние да спомогнат както за сформирането на правителство на националното единство, така и за прекратяване на вътрешнопалестинските противоречия, които в последно време наподобяват поне в Газа на гражданска война. Мубарак таи въпреки това надежда, за което говори фактът, че египетските посредници се намират все още в ивицата Газа, където провеждат редовни срещи с двете страни на конфликта.

Липсата на напредък в преговорите не се дължи на недостатъчно умение от страна на египетските посредници. Палестинският президент Махмуд Абас направи опит да убеди Хамас в ползата от сформиране на коалиционно правителство на националното единство, в което Фатах да поеме задачите, които Хамас принципно отхвърля – на първо място подновяване на преговорите с Израел. Това би било идеалното решение на проблема, не обаче и най-лесно изпълнимото. Подновяването на преговорите с Израел е мислимо и възможно, единствено в случай че Хамас приеме условията, които прие и Автономната палестинска власт и след нея първото палестинско правителство на покойния Ясер Арафат, а именно да признае правото на съществуване на Израел.

Хамас отказва обаче да направи тази стъпка и заявява вече многократно, че в най-добрия случай би се съгласило със сключването на дългогодишно примирие с Израел, но в никакъв случай с подновяването на преговори с една държава, чието право на съществуване е според Хамас крайно оспорвано.

Това компромисно решение е от своя страна неприемливо както за Израел и САЩ, така и за европейците. Всички те окачествяват Хамас като терористична организация, което обяснява и спирането на всякакъв вид помощи за палестинските територии.

Първоначалната еуфория след взимането на решение за съставяне на правителство на националното единство отдавна вече отшумя. Последствията от това са пагубни – в палестинските територии се шири безработица, предприятията и службите не са в състояние да изплащат трудовите възнаграждения на сътрудниците си, а и след отвличането на израелския войник Гилат Шавит през юни селищата в ивицата Газа са почти ежедневно обект на израелски нападения. Ако не тези нападения, то въоръжените сблъсъци между Хамас и Фатах вземат многобройни жертви. И в двата случая основният потърпевш е цивилното население. И въпреки това палестинците не осъзнават, че Хамас е главният виновник за тяхната мизерия. Те търсят вината по-скоро в Израел и в ръководената от умерения президент Махмуд Абас партия Фатах.

Предложената от египетския президент възможност за провеждане на нови избори е всъщност нож с две остриета. Според допитвания до общественото мнение, Хамас и Фатах биха имали почти равен изборен резултат, което нито решава настоящите проблеми, нито би било убедителен пример за демокрация. Точно обратното. Провеждането на нови избори би създало по-скоро впечатлението, че в палестинските територии се избира докато се постигне приемлив резултат.