Борбата за наследството на италианския президент Чампи

Популярният държавен глава мотивира решението си с това, че досега никой от неговите предшественици не е бил преизбиран и че един втори седемгодишен мандат не прилягал на републиканския характер на италианската държава. Явно разочарован, Берлускони коментира отказа на Чампи като лоша новина. Разочарование изрази и бъдещият премиер Проди, въпреки че неговият ляв съюз така и не прие с ентусиазъм инициативата на Берлускони.

85-годишният Чампи, чийто мандат изтича на 18 май, отдавна вече сигнализираше, че поради напредналата си възраст няма желание да се кандидатира отново. Въпреки това през последните дни се спекулираше, че поради политическата поляризация на страната той би могъл да промени решението си. Държавният глава обаче отново показа, че е човек с ясни принципи, който съзнава границите на своите чисто човешки възможности.

И така изборът на неговия приемник ще започне в идния понеделник. Очаква се напрегната борба между двата лагера. Берлускони вече заяви, че неговата страна няма да допусне левицата да се нанесе и в двореца Куиринале, президентската резиденция, създавайки по този начин истински режим; външният министър Фини стигна дори дотам да заяви, че бог не искал левичар за президент.

Очаква се блокът на Берлускони, Каза деле либерта, да предложи кандидат, способен да внесе разцепление в левия съюз, най-вече с цел да се осуети въздигането за президент на председателя на Левите демократи, бившия премиер Д Алема. За компромисен кандидат, на когото се приписват големи шансове, се води бившият министър-председател и уважаван специалист по държавно право Амато.

Каза деле либерта настояваше за преизбирането на Чампи, привеждайки аргумента, че предвид “разделението на Италия” вследствие на парламентарните избори, сега повече от всякога била необходима личност, стояща над партиите и способна да обедини нацията. С искането си дясноцентристкият блок даде израз на чувствата на повечето италианци. Само че тъкмо Берлускони бе онзи, който в хода на предизборната кампания допринесе съществено за отравянето на политическия климат. Страната на Берлускони възразява не толкова срещу личността на бившия комунист Д Алема, когото не малко политици и в десния лагер уважават като сравнително реформистки настроен политик с държавнически облик. Като се опитва да препречи пътя на Д Алема, десният блок иска преди всичко да се опита да извади от равновесие левия съюз и да предизвика вътрешни дрязги. Левите демократи обосновават претенциите си към държавното президентство с това, че са били подминати при попълването на другите високи длъжности, въпреки че са най-голямата партия в съюза. Смята се, че ако Д Алеми не получи президентството, той ще бъде възнаграден с престижния пост на външен министър.