Борбата за политическия център в САЩ

Нима Джордж Буш си нямаше достатъчно грижи, та сега и това: номинирането на Хариет Миърз като наследничка на Сандра Дей О Конър във Върховния съд създава нови проблеми. Независимо, че г-жа Миърз е верующа християнка, ултраконсервативните поддръжници на Буш смятат, че по някои социални въпроси като например правото на аборт за жените или ролята на религията в обществото , позициите и не са достатъчно твърди. Демократите пък оспорват кандидатурата защото са на мнение, че близостта на Миърз до Джордж Буш няма да и даде възможност да провява нужната надпартийна независимост. Споровете около Миърз допълнително усилват натиска върху правителството, така че му остава малко време за важните външнополитически въпроси. В същото време и американската опозиция не предлага алтернативна своя програма. През изминалите седмици споровете в Америка неизменно се въртяха около въпроса, дали администрацията на Буш ще намери сили за нови инициативи, и дали демократите, освен да критикуват, са в състояние да предложат нещо ценно.

Правителството на Буш в момента предлага няколко различни поводи за критики: Закъснелите и недостатъчни реакции на Вашингтон на унищоженията в Ню Орлеънс и големи части на Мексиканския залив и до днес си остават необясними, поради което в Конгреса текат няколко различни разследвания по въпроса. Едно обаче е ясно : Стотиците милиарди, обещани за възстановяването на разрушените региони, със сигурност са ново тежко бреме над и без друго дефицитния бюджет. Освен всичко останало американските шофьори са загрижени поради високите цени на петрола – за които те също обвиняват правителството. Политиката спрямо Ирак все повече губи одобрение, което неминуемо води до въпроса, кога американските войски смятат да се изтеглят от страната. Докато новините от Ирак са пълни единствено със съобщения за кървавите нападения на бунтовниците, възхваляваният от правителството напредък в политическата област и в обучението на иракските войници и полицаи, не се радва на особено внимание сред американската аудитория. Всичко това обяснява, защо високата преди степен на популярност на Буш спадна така радикално до малко над 40%. Това не са добри предзнаменования за изборите за конгрес през идната година и президентските избори след три години. Въпреки това, не е ясно, дали демократите ще успеят да извлекат изгода от слабостите на политическия си съперник. Гражданите не виждат в опозицията основание за надежда. От президентството на Бил Клинтън досега, който измести демократите към центъра на политическия спектър в американското общество, партията отново се изплъзна наляво. Партийният лидер Хауърд Дийн, който по времето на предизборната борба през последната година разкри истинското си лице на фанатичен идеолог, сега се опитва да замаже това впечатление, но без особен успех. Дийн дължи поста си на председател на Демократическата партия на това, че защитава интересите на някои политически групи , които настояват за незабавното изтегляне на войските от Ирак, както и даването на повече права на жените и малцинствата. Всичко това затруднява връщането му към политически център.

Друго течение сред демократите представлява това на умерените сенатори Хилари Клинтън и Джоузеф Либърмен. Засега обаче те са в малцинство. Предполага се, че жената на бившия президент Клинтън може да има добри шансове за успех на президентските избори след три години. Знае се също така, че успехът на демократите – без значение, кой ще бъде кандидатът за президент – ще зависи от това дали той или тя ще съумеят да се утвърдят като представители на всички избиратели, а не само на малцинствата.

За момента обаче ситуацията в Америка издава политически банкрут – управляващите все повече губят доверието на избирателите, а опозицията не може да предложи никаква заслужаваща доверие алтернатива.