Борбата с подземните пожари в Китай

Кои обувки са подходящи когато температурата на почвата е над 500 градуса? В китайската провинция Синцдян бушуват подземни пожари, а доктор Бодо Гьорлих е ръководител на проект за гасенето им. Той разказа за работата си пред Хао Ги от китайската редакция на Дойче Веле.

"Те ви викат Лао Ге"

Така китайските колеги се обръщат към Бодо Гьорлих. Това значи нещо като Майстор Гьорлих. На бюрото му в град Есен лежи огромно карта на Синцзян, китайски автономен район на границата с Русия. Бодо Гьорлих е специалист по този район, който силно се отличава от големите центрове Пекин и Шанхай. Там живеят националните малцинства Хюй и уйгурите, които освен северно-китайски говорят и турски език. Синдзян обаче има и още една особеност - там под земята горят милиони тонове въглища.
Темата беше засегната още по време на посещението на канцлера Шрьодер през 1999 година. Тогавшният китайски премиер Жу Ронги помоли за помощ. Така започна китайско-германски съвместен проект. Германското министерство за техническо сътрудничество предостави 2 и половина милиона евро. Бодо Гьорлих е шеф на този проект с голямо политическо значение:

"От 12 години работя в международния консултанстки бизнес. Бил съм 30 пъти в Китай, от тях 12 пъти в Синцзян в рамките на проекта. Аз не съм специалист, който познава всички подробности, но мога да ръководя проекта. Аз разполагам с една малка армия от 7-8 души, които са истинските експерти."

Годишно в Китай под земята изгарят по 20 милиона тона въглища. Това е почти колкото цялото годишно производство в Германия. Още Марко Поло описва в пътеписа си от 13 век подобни пожари. Само в Синцзян в момента има 35 подземни огнища от които 8 са особено големи.
За ограничаване на пожарите специалистите измерват обхванатите от тях зони с инфрачервени сензори. На базата на геофичните данни после те пробиват връзка с огнището и помпат вътре вода. Когато температурата под земята се охлади до под 100 градуса и повече не е възможно самозапалване, тогава се напомпва кал за да не навлиза повече въздух. Целият район се покрива с льос и в Китай има едно подземно огнище по-малко. За погасяването на тези пожари китайското правителство инвестира по 4 милиарда долара годишно.

"Пожарите отделят годишно милиони тонове въглероден двуокис. Ние ще разговаряме с един от големите германски енергопроизводители дали да проучим разходите по гасенето и на тон въглероден двуокис. Според нашите оценки те са около 5 евро на тон. Тогава ще стане интересно и за индустрията."

Посочва Гьорлих. Гасенето и измерването на място далеч не са безопасни. На места температурата на почвата надхвърля 500 градуса по Целзий.

"Има специални обувки, пригодени за високи температури, но не и за толкова високи температури. Ние се учудваме всеки ден, че има някои много горещи места, което не можехме да си обясним. После преминахме с коли през същото място през нощта и видяхме как от земята излиза огън. Става следното. Когато в течение на дни изгарят въглища се отделя газ метан. Той излиза на повърхността и се запалва с безцветен пламък. Човек не може да го види през деня. През деня ние сме преминали през огън и затова са ни горели краката."

Обясни Гьорлих и добави, че сега съпругата му се грижи всеки път преди да тръгне в командировка да има в багажа си истински огнеупорни обувки.