Босненската сръбска република има ново правителство

Босна и Херцеговина има общ президиум, но продължава да е разделена на два ентитета - хърватско-мюсюлманската федерация, която е по-голяма по територия и босненската сръбска република, която е по-малка. Сътрудничеството между двете суверенни държавни части беше много затруднено през последните месеци, защото Република Сръбска нямаше функциониращо правителство.От вторник вечерта насам, властта е вече в ръцете на нова правителствена коалиция. Има ли поводи за оптимизъм?

След близо двумесечна пауза, в Баня Лука отново има правителство. По този начин парламентът на Република Сръбска относително бързо намери решение и предотврати кризата, която можеше да доведе и до предсрочни избори. Въпреки това, не може да се говори за някакъв пробив, тъй като и новото правителство, също както и предшественика му - са от националистическите десни партии - Сръбската демократична Партия /СДС/ и Партията на Демократичния прогрес /ПДП/. С подобно правителство, още отсега е ясно, че Босненският път към споразумение за асоцииране с ЕС ще си остане мъчителен и осеян с препятствия. Цялата държава Босна и Херцеговина рискува да се пръвърне в заложник на по-малката си съставна част.

Белези за подобно нещо има отсега. Управляващите партии се споразумяха да осуетят амбициозната програма за реформи на Върховният представител на Международната общност Пади Ашдаун - а именно - реформата на полицията. Преди няколко седмици Ашдаун оповести, че смята да раздели цялата държава на около10 полицейски окръга, като границите им не съвпадат с границите между отделните ентитети. По този начин върховното командване на полицията де факто преминава в ръцете на Центрълната власт в Босна и Херцеговина, което пък на свой ред е равнозначно на обезвластяване на Република Сръбска и на мюсюлманско-хърватската федерация. В този - новите коалиционни партнори в Баня Лука - съзират опит да се орежат правомощията на Република Сръбска, поради което те са готови да сторят всичко, за да предотвратят изпълнението на този план.

Десет години след края на войната в бивша Югославия, липсата на готовност за сътрудничество с международния Хагски трибунал за военните престъпления, си остава най-сериозния припъни-камък по пътя на Босна към ЕС и НАТО. В края на миналата година Ашдаун наказа най-висшите функционери на сегашните коалиционни партньори със забрани за упражняване на професията, тъй като успя да докаже, че въпросните партии поддържат структури за укриване на издирваните от трибунала военни престъпници. Именно това предизвика и правителствена криза, защото въпросните партии напуснаха коалицията от протест срещу решенията на Ашдаун.

Сега явно трябва нови фигури от същите партии да докажат правдоподобно, че са решени да преследват военните престъпници. Опитът от миналото обаче сочи, че това ще си остане само пожелание.

Независимо от целия спектицизъм по отношение на новото правителство, остава надеждата, че то поне ще задвижи реформите в някои области, които са обект на консенсус и сред националистите - най-вече в икономиката и социалните грижи. Защото и встрани от най-горещите конфликтни теми има достатъчно работа за вършене : Преди изобщо да се стигне до стабилизационно споразумение и споразумение за асооцирането на Босна и Херцеговина към ЕС, страната трябва да проведе сериозни реформи в общо 16 различни области.