Британската учителка беше осъдена в Судан

Естествено, можеше да се случи и нещо по-лошо: чужденците, които обиждат пророка Мохамед, в Судан за застрашени не само от задържане, парични глоби и екстрадиране. В най-лошия случай те дори могат да бъдат подложени на бичуване с камшик. Това наказание е предвидено в рамките на суданското разбиране за шериата. В актуалния случай суданското правосъдие се отказа от бичуването. Това явно може да се тълкува като опит да се омилостивят възмутените консервативни кръгове и да се отправи предупреждение към британците поради политиката им спрямо Дарфур, но от друга страна и като сигнал за това, че аферата не бива да се разгаря прекалено. Независимо от това : задържането и екстрадирането на учителката са изключително несправедливи. Случаят не би могъл да бъде по-абсурден: една гостуваща британска учителка, явно незапозната достатъчно с ислямските нрави, разрешила на своите судански ученици да кръстят едно мече -играчка с името Мохамед. Това предизвикало възмущението на родителите и сътрудниците на училището, поради което тя била осъдена от суданското правосъдие за обида на исляма. Ясно е, че хората на Запад е крайно време да осъзнаят, че засягането на религиозни ценности и символи в ислямския свят се оценява по съвсем различен начин от този в светска Европа. Това е факт, без значение дали се харесва на европейците или не. Европейците трябва също така да разберат, че в ислямския свят едно мече не е просто плюшена играчка, а материално изображение на животно, което не бива да се наименова на един пророк, още повече, че ислямската религия забранява той да бъде картинно изобразяван. Въпреки това е напълно абсурдно да се твърди, че британката е била водена от зла воля и желание да обиди ислямската религия. По-скоро е вярно обратното : че онези, които сега зоват на протестни демонстрации срещу учителката, са водени от злонамереност. Присъдата срещу нея не е не само несправедлива, абсурдна и морално напълно неразбираема. Тя е и опасна, защото позволява, Судан и световният ислям отново да бъдат обвинявани в изостаналост. За това, че не е в състояние да различава зли намерения от неопитност, и за това, че е неспособен да проявява толерантност и да прощава направени грешки. Да се предприемат санкции срещу Судан, за каквито се настоява в британския печат, би било несъответна реакция. По-скоро е редно да се използва дипломацията и диалогът на базата на здравия разум и взаимната толерантност. Британските мюсюлмани вече изразиха недоволството си от суданската присъда и това поражда някои надежди. А Судан би трябвало да размисли, как да нагоди религиозните основи на своето правосъдие към днешната реалност, без да става смешен с абсурдни присъди и без да дискредитира имиджа на многобройни мюсюлмани по цял свят.