Брюкселският дъжд от пари

В миналото ръстът на отпусканите субсидии зависеше от количеството на продукцията. Резултатът от тази зависимост обаче бе следният: ненужни езера от мляко и планини от масло. Пазарът нямаше възможност да поеме огромното количество продукция. А реномето на системата бе провалено, когато в медиите се появиха снимки на насърчено от ЕС масово унищожаване на хранителни продукти.

Системата все още куца

По тази причина от 2003 година насам размерът на финансовите помощи от Брюксел вече не е обвързан с количеството на продукцията. Само че и след внесените промени системата все още куца на места. Един от куриозите е, че днес дори и игрища за голф получават аграрни субсидии, защото сега парите се отпускат в зависимост от регистрираната площ, независимо дали на нея се отглежда нещо или не. В Западна Европа например на един хетар земна площ се падат по 300 евро помощи. Покрай зависимостта от площта големите предприятия са тези, които печелят най-много от системата. Това насърчава по-скоро индустриализацията на аграрния сектор.

Всъщност в аграрния бюджет са заделени и пари за проекти, свързани с опазването на околната среда, но най-голямата част от парите се изразходват, разбира се, за чисти аграрни субсидии. В бюджета има и отделени суми за насърчаване износа на хранителни продукти в страни извън Общността. За редица европейски фирми това е единственият начин да се конкурират на световните пазари. Отрицателният резултат обаче е, че по този начин селскостопанските предприемачи от развиващите се страни биват изместени от пазара.

Изтокът получава три пъти по-малко от Запада

Друг проблем на актуалната система е, че в източноевропейските страни субсидиите за хектар земна площ са около три пъти по-ниски от тези в Западна Европа. Тази разлика би трябвало да бъде премахната, само че не в полза на Изтока, а по-скоро в ущърб на Запада, т.е. финансовите помощи за западноевропейското селско стопанство да придобият размера на отпусканите за източните страни-членки.

Като цяло натискът за снижаване нивото на субсидиите в аграрния сектор расте. Великобритания и скандинавските страни предпочитат да инвестират повече пари в сферата на образованието, например, като за тази цел предлагат намаляване на аграния бюджет. Франция, Испания и Германия обаче настояват сегашната система да не бъде променяна или ако това се случи, промените да бъдат минимални. Защо ли? Известен факт е, че брюкселският дъжд от аграрни субсидии е най-обилен точно в тези три страни.