Бундестагът обсъжда промяна в закона за разсекретавяне на архивите на ЩАЗИ

Съвпадението е случайно, но то показва, че раните на близкото минало все още усещат – 17 години след промените. Почти едновременно с приемания в България закон за проверка на лица, заемащи публични длъжности и дейности, в Германия се дискутира оживено промяна в закона за разсекретяване на досиетата на ЩАЗИ – тайните служби на бившата ГДР.

Промяната се налага заради изтичане на предвидения в приетия през 1991-ва година закон срок от 15 години, в които всички източногерманци, заемащи ръководни длъжности в администрацията, съдии, политици и работещи в областта на медиите и спорта могат да бъдат проверявани за агентурно минало, т.е. за сътрудничество с тайните служби на бивша ГДР. Милиони души са минали през такава проверка. Срокът изтича обаче до края на декември и ако той не бъде удължен със законопроектв Бундестага, проверката за чисто минало отпада.

Оживените дебати за това, дали тя трябва да продължи, за колко време още, и кой трябва да бъде проверяван, показват едно: калко наивна е била идеята на създателите на закона, че за 15 години агентите на ЩАЗИ ще бъдат разкрити и че обществото ще им опрости греховете. То се оказа твърде разедидено по въпроса. Заместник-председателят на Бундестага, бившият правозащитник в ГДР, Волфганг Тирзе, например е на мнение, че срокът от 15 години е бил достатъчен, защото навремето, определяйки го законотворците са имали предвид следното:

Не ставаше дума за това, да дамгосаме някого за цял живот, защото е бил сътрудник на ЩАЗИ,

каза Волфганг Тирзе. Самият той е бил проверяван многократно и беше привърженик на първоначалния компромис за законопроект, според който проверката за чисто минало се извършва само при наличието на сериозни улики спрямо този, който трябва да заеме висш пост в управлението и администрацията. Този законопроект на управляващата широка коалиция от социалдемократи и християндемократи срещна силния

отпор на преследваните и репресирани от ЩАЗИ хора.

В крайна сметка се стигна до нов компромис, който запазва възможността за поголовна проверка, т.е. както досега на всички, които заемат ръководни постове в обществото, политиката, медиите и спорта. Проверката този път е с много по-кратък срок: тя трябва да се извършва само в рамките на идните пет години. Ръководителката на снлужбата за разсекретяване на досиетата на ЩАЗИ Мариане Биртлер не задоволството си от законопроекта, който по всяка веротност ще бъде приет днес следобед в Бундестага:

Мисля, че е намерен добър компромис. Той отчита от една страна отминалото време. Друга страна, лицата, заемащи висши постове в политиката и в администрацията ще трябва да се примирят с това, че за тях продължават да дейтват строги правила, заяви Мариане Биртлер.

Досега в парламентарните комисии срещу този компромис се обиваха само депутатите от Лявата партия ПДС, наследница на комунистите в бившата ГДР. Впрочем – това не е чудно. За някои от тях бяха открити уличаващи ги документи в архивите на ЩАЗИ. По принцип обаче всички за всички, които не са избирани в парламентарни избори и искат да заемат ръководни постове, агентурното минало се оказа край на кариерата им.

Аргументът на онези германци, които продължават да държат на проверката за чисто минало е, че обществото има право да знае, кой определя съдбините му. В този смисъл промяната в закона за ЩАЗИ, която трябва да се гласува днес в парламент е дори крачка напред. Защото чрез законопректа се разширяват и улесняват възможностите за достъп до архивите на ЩАЗИ. Волфганг Тирзе подчерта, че запазването и разширяването на това право, при това без каквито и да е ограничения във времето е най-значимото:

За нас беше и си остова важно това, че работата с документите на миналото ще продължи. С други думи – възможностите за научно, публицистично, а с това и политико-морално осмисляне на миналото,

заяви заместник-председателят на Бундестага Волфганг Тирзе.