1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Бундестагът отхвърли искания от Шрьодер вот на доверие

1 юли 2005

Днес парламентът прие едно доста странно решение. Гласуването беше посветено на искания вот на доверие от страна на канцлера Герхард Шрьодер. Исканото доверие беше отхвърлено - точно както се надяваше Шрьодер и ръководството на ГСДП. Онова което на пръв поглед изглежда парадоксално има ясна цел: предсрочни избори. Чуйте коментар на Волтер фон Тийзенхаузен:

https://p.dw.com/p/AtG1
Снимка: AP

Федералният канцлер Шрьодер успя да се наложи. Категорично отхвърления вот на доверие проправи пътя към предсрочни парламентарни избори. Окончателното решение обаче сега е в ръцете на федералния президент Кьолер. Той разполага с 3 седмици, за да прецени действителното политическо положение в страната. В действителност Герхард Шрьодер продължава да се ползва с доверието на водената от него коалиция от социалдемократи и зелени. Парадоксалният факт, че депутатите от колицията отхвърлиха искания от канцлера вот на доверие, само подтвърждава това, че те са лоялни към него.

Подобно изкуствено предизвикване на предсрочни избори – според едно решение на Федералния конституционен съд – е допустимо тогава, когато всички политически сили желаят предсрочни избори, и когато правителството е изпаднало в криза, която го прави неспособна да управлява. В тази връзка канцлерът необикновенно ясно обърна внимание на факта, че депутати от собствените му среди създават трудности при провеждането на реформите на пазара на труда и при преразглеждането на социалните системи за сигурност.

Друг аргумент на канцлера беше свързан с наличието на християндемократическо мнозинство в горната камара на парламента – Бундесрата. Той има решавашо право на глас в редица важни въпроси на законодателството. Тук следва обаче да се отбележи, че съставът на Бундесрата няма да се промени, даже и да се проведат нови парламентарни избори. Следователно оплакванията на канцлера от блокиращата сила на Бундесрата бяха предназначени по-скоро към неговите собствени съпартийци, отколкото към федералния президент. Затова и Шрьодер доста полемично заяви, че християндемократическото мнозинство в Бундесрата търсело не разумни компромиси по същината на спорните проблеми, а преследвало единствено политика на извиване на ръцете. Само че, имаше времена, когато избирателите повеляваха съвсем друг състав на Бундесрата – и тогава също се е случвало – вече социалдемократическо мнозинство да блокира с мнозинството си предлаганите от християндемократите и либералите реформи.

Федералният президент Хорст Кьолер ще трябва да провери преди всичко едно: доколко силна е съпротивата срещу реформите на канцлера в неговите собствени редици. Президентът сигурно ще отчете по достойнство факта, че федералният канцлер открито говори по този въпрос, без да се опитва да замъглява нещата. Ако действително се стигне до предсрочни парламентарни избори, както искат политическите сили в страната, германските граждани ще трябва да се подготвят за една доста остра и полемизираща предизборна борба. Някои от водените в Бундестага дебати вече дават пример в това отношение.