Буш и Близкият Изток

Трябва да се каже, че визията на Буш за Близкия Изток не изглежда никак лошо. Той е напълно прав като настоява за демократична промяна в региона. Защото е ясно, че без демократизация и плурализъм арабските държави никога нямат да се доберат до Модерността, нито пък техните правителства - до търсената легитимност и стабилност. Едно актуално проучване на ООН също стига до извода, че арабския свят в решаваща степен сам си е виновен за своята изостаналост. Мнозина араби и мюсюлмани сигурно ще се съгласят с думите на Буш, че демокрацията не трябва да се идентифицира със западната или с американската система. Според него тя е възможна и в ислямския свят. Прави му чест също признанието, че в своята близкоизточна политика американските правителства в миналото не винаги са поставяли на първо място насърчаването на демокрацията и човешките права. Само че: може ли наистина да се говори за промяна на американските приоритети в региона? Това е съмнително най-малкото поради икономически съображения. Естествено, подпомагането на демокрацията и свободата може в перспектива да даде повече стабилност на Близкия Изток, отколкото сътрудничеството с корумпирани режими, които под етикета на "умерени ислямски партньори" угаждат на американците, но потъпкват безмилостно своите граждани. Проблемът е, че американската икономика е и остава в обозримо бъдеще зависима от близкоизточния петрол. А в един регион където антиамериканските чувства са така дълбоко вкоренени и избиват все повече на повърхността, всеки експеримент в областта на демократизацията може много бързо да се окаже пълно фиаско. Дали САЩ ще приемат едно демократично правителство - било в Ирак или в Саудитска Арабия, - което съвсем демократично реши да продава петрола си другаде? Това е повече от съмнително. Буш не трябва да забравя едно: САЩ трябва тепърва да си извоюват реномето на страна-образец или честен партньор в този регион. Засега те не са постигнали нищо в Ирак с възвишените си претенции, а напълно корумпираният саудитски режим продължава да бъде щаден. И което е особено фатално: Вашингтон не проявява ни най-малка загриженост за постигането на честно споразумение между Израел и палестинците. А това е най-необходимо, ако американците искат техните идеи за демократизация да намерят аудитория в Близкия Изток.