Буш и външната политика
28 октомври 2004- свали талибанския режим в Афганистан и разкъса политическото покривало, под което се прикриваше ръководството на терористичната мрежа ал-Кайда. Афганистанската кампания получи одобрението на повечето американци, както и на международната общност - макар че заявлението му, "Който не е с нас е против нас", се възприе като израз на кръстоноснически манталитет. Само че това не може да се каже за иракската политика на Буш преди войната.
Иракският проблем му бе завещан от неговия предшественик Клинтън. Този проблем излезе на преден план едва след 11 септември - вероятно без станалото на тази дата в Ню Йорк и Вашингтон, нямаше да се стигне до война. Но под въздействието на тези събития правителството Буш реши, че не може да си позволи риска на евентуална връзка между тероризма и оръжията за масово унищожение. Без мандат от ООН и въпреки откритите възражения на традицонните европейски партньори, американски, английски и други войски нахлуха в Ирак. За няколко седмици режимът на Садам бе пометен от власт. Само че бързият военен успех не бе последван от очакваното оптимистично ново начало. В Ирак днес има райони, в които цари относително спокойствие; но в така наречения сунитски триъгълник вилнеят тероризъм, хаос и полупрестъпен бандитизъм.
Иракската война доведе до безпримерни разногласия в Европа и между Европа и Америка; политическата легитимност и моралният авторитет на САЩ пострадаха тежко в очите на мнозина. Това неблагоприятно развитие се добавя към ежедневното бреме на развитията в Ирак, не на последно място, защото твърденията за оръжията за масово унищожение на Садам се оказаха (само)измама.
Американският политолог Сабо казва: "За европейците Буш е най-лошият възможен президент". Тази преценка, която важи както за субстанцията на неговата политика, така и за неговия стряскащ мнозина мисионерски стил, е есенцията на едно глобално виртуално допитване. Възражения среща дори реториката на Буш, превъзнасяща свободата. Само че се пропускат някои съществени неща: днес американско-китайските отношения са прагматични и разумни, отношенията с Япония отдавна не са били по-добри, Русия и Индия никога не са били така близо до Америка. Тук царят реални политически съображения, а не морализмът, който така често избива на повърхността в отношенията между Америка и Европа.