1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Буш и иранският проблем

12 август 2005

На поляната пред ранчото си в Тексас Буш, заобиколен от своите министри и вицепрезидента Чейни, отговори на въпросите на журналистите.

https://p.dw.com/p/Atpz
Снимка: AP

Той потвърди, че все още се проучва евентуалното участие на новия ирански президент Махмуд Ахмадинеджад в похищението на американското посолство в Техеран през 1979. Било обаче малко вероятно Ахмадинеджад да не получи виза за участие в ежегодната сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк през септември. Буш приветства изрично резолюцията на Международната агенция за атомна енергия:

“В декларацията на агенцията се изразява сериозна загриженост от последните развития в Иран. Това е една положителна първа стъпка. Нашата стратегия се свежда до тясно взаимодействие с ЕС, така че иранците да чуят нашия общ глас.”

Що се отнася до Ирак, американският президент изрази надежда, че проектът за новата конституция ще бъде готов по график до идния понеделник. Той отново отхвърли прибързаното изтегляне на американски войски от Ирак и окачестви като спекулации информациите, че идната пролет предстояло значително съкращение на американските сили:

“Мисля, че това са слухове и спекулации. Съвсем очевидно е, че нашите възможности за съкращение на войските зависят от актуалната ситуация в Ирак. Най-важната предпоставка е иракските сили за сигурност сами да бъдат в състояние да гарантират мира в страната.”

От няколко дни пред ранчото на Буш в Крофърд демонстрира една малка група от близки на американски войници, загинали в Ирак, които настояват за незабавно изтегляне на войските. Говорителката им Синди Шиън иска също среща с президента Буш:

“Президентските избори на 2 ноември не бяха моментът, в който на Буш бе поискана сметка. Този момент настъпи сега. Ние няма да напуснем Крофърд, докато не му поискаме сметка.”

Президентът не даде да се разбере дали ще се срещне с г-жа Шиън:

“Едно от задълженията ми като президент е да се срещам с близките на загиналите войници. Много добре я разбирам г-жа Шиън, и тя има пълно право да изразява мнението си. Все пак живеем в Америка.”