Буш и републиканците на път към изборна победа

а и голяма част от света, още четири години, бе величан на едно място, което бе не случайно избрано от партийните стратези. Къде другаде освен в Ню Йорк, където преди три години Америка и светът навлязоха в една нова ера, Буш би могъл да се изстъпи по-добре като неустрашим водач в борбата срещу силите на злото? Естествено че Ню Йорк бе най-подходящото място, за да се демонстрира сила, безстрашие и оптимизъм.

Замисълът се увенча с успех, защото бяха избрани верните кулиси и верните хора, като ветерана Джон Маккейн, героя от киното "терминатора" Шварценегър, "бясното куче" Дик Чейни. Това че президентът не даде убедителен отговор на въпроса как все пак възнамерява да противодейства ефикасно на тероризма освен с военни средства, как смята да наложи демократични условия в Ирак и в Близкия Изток изобщо, това не направи впечатление. Същото се отнася и за растящата бедност в Америка, за намаляването на работните места и кризата в здравеопазването. Републиканците се отдадоха изцяло на това, да възхваляват иконата Буш, самите себе си и Америка.

За разлика от конгреса на демократите в Бостън, където бе оплаквана изолацията на Америка, при републиканците нямаше нито следа от съжаление или самокритика. Напротив - в проява на пълна самоувереност отново бе защитена иракската война, доктрината Буш за летитимната военна превенция, а съперника от Демократическата партия Джон Кери заклеймен като "мекушавец".

За разлика от Кери, който знае, че светът не може да се изобразява само в черно-бели краски, Буш предпочита простите истини. А когато се окаже, че не е бил прав, както в случая с ираксите оръжия за масово унищожение, той просто отминава и продължава напред. Садам Хюсеин е в затвора - за него това е достатъчно.

Изборните шансове на Буш се увеличават - и това се дължи не на последно място на сбърканата стратегия на Кери. Вместо да атакува Буш там, където е най-слаб, той предпочете в продължение на четири месеца да се изявява в ролята на герой от Виетнамската война. И когато се оказа, че той може би не е бил чак такъв герой, Кери започна да избледнява.

Президентът Буш знае, че зад него стои партията му и половин Америка и затова излъчва увереността на победител. В демократическия лагер, от друга страна, започва да се долавя нервност. След Ню Йорк вторият президентски мандат на Буш изглежда по-реален.