Бъдещето на американската външна политика

В последния брой на вестника Джон Корнблум, бивш американски посланик в Берлин, възразява на Кейгън. Ето неговите аргументи:

Всъщност Буш е далеч от американската нормалност, така че при следващото правителство външната политика на Белия дом ще се промени осезаемо - независимо от това, която партия ще спечели президентските избори. Кандидатите и на двете партии обещават, че ще възстановят доверието в Америка като световен лидер.

Който желае да добие ясна представа за противоречията, които винаги са съпътствали политиката на Вашингтон, нему препоръчвам малката книжка на Уолтър Липман "Американската външна политика - щитът на републиката". Тя е публикувана през 1943, но е все още най-добрата работа върху тази тема.

Подтиснат от войната Липман, който беше прочут политически коментатор, се опитва да открие причините, вкарали Америка в две световни войни. Неговите заключения се различават доста от онези на Кейгън. Липман смята, че несигурността как Америка би трябвало да се включи в световните дела е довела до политика на големите проекти, но с малко субстанция. САЩ се оказват в ситуации, които не могат да контролират, и това понякога довежда до агресивни милитаристични реакции. Това ни изглежда познато, нали? - отбелязва Джон Корнблум.

Препоръката на Липман е точно обратното на онова, което Кейгън и други неоконсерватори непрестанно прокламираха през изтеклите осем години. Вместо солови акции, Липман препоръчва траен съюз с демократичните държави.

От духа на тази книга е пропита речта, която американският държавен секретар Бърнс произнася в Щутгарт през 1946. Следвоенни структури като глобалния валутен съюз от Бретон Удс, ООН, НАТО и Общия пазар бяха изградени върху основата на мислите, развити от Липман. Тези структури отразяваха американската вяра в ролята на правото, като организационен принцип на международните отношения. Но те доведоха и до прекия ангажимент на САЩ в редица международни институции; едно развитие, с което се свързваха надежди, че ще сложи край на американската склонност към изолационизъм.

Върху тези принципи почиваше американската външна политика до идването на власт на правителството Буш. Но ето че към края на президентството си Буш в много отношения се завърна към принципите на Липман. За нещастие имиджът и влиянието на Америка понесоха междувременно големи щети.

Защо е така важно да се отхвърлят идеите на Кейгън? Защото въпреки всички промени през последните 20 години, единният Запад все още си остава най-голямата надежда за успеха на един демократичен световен ред, такъв, какъвто си го представяше Липман. Нашето сътрудничество е твърде важно, за да допуснем да бъдем разделени от стереотипи. Успехът ни при изграждането на демократичната атлантическа общност - в Европа и оттатък Атлантика, от Финландия до Аляска - е едно от големите исторически постижения.

Както Европа, така и Америка си имат своите особености. Но ние имаме да свършим заедно важни задачи. Затова ние не бива да отслабим общото си бъдеще, поддавайки се на опасни опростенчества - гласи изводът на Джон Корнблум в статия за седмичника "Цайт".