Бъдещето на Националната опера

Първи октомври е обявен за Международен ден на музиката. Не знам кой го е обявил и защо, но знам, че е факт. Това, за което искам да ви говоря днес обаче, има нещо общо с музиката само формално. Състоянието на Националната софийска опера днес не ми позволява да я свържа с този международен празник. От три години една от най-престижните в миналото национални институции деградира, благодарение на некадърното си и корумпирано управление, а нивото й днес не е по-високо от това на провинциално самодейно читалище. Това не е само мое мнение. Аз цитирам изтъкнати дейци на българското оперно изкуство, а слушателите на дискусионния клуб на Дойче веле вече чуха откровеното мнение на Христина Ангелакова. Изкуството, което даде на световните оперни сцени десетки големи имена, стигна у нас дъното. В България музикантите от операта свирят на частни партита и на модни дефилета, но не могат да се похвалят със спектакъл, който да бъде отразен и цитиран в специализираните музикални европейски издания. Ситуацията с операта е емблематична за цялото отношение на българската държава и на българското общество към културата. Големите български имена не пеят в България, защото никой не ги кани, а на тяхното изкуство се радва публиката в Метрополитен опера, Миланската скала и още десетки престижни театри по целия свят.

Пропуснати шансове

Софийската опера има всички шансове да бъде културна институция с международно значение, но е превърната в частно дружество за печалбата на един никому неизвестен и некадърен диригент. Разбира се, неговата съпруга е певица, която често пее в софийската опера. Историята е банална, даже бих казал и пошла. Допреди три години това семейство не беше стъпвало на софийската сцена, но поради конюнктурни и политически причини му бе дадена цялата власт да се разпорежда с нея като със своя собственост. Просто защото никой не се интересува. Нито министър, нито комисия, която избира директора, нито музикалното съсловие, нито медиите. Нямат чувство за скандал. Преди една година операта бе дадена на разположение на Евгени Минчев (светски ватман и лъв) , който отпразнува своя рожден ден там под звуците на музикантите от театъра и подрънкването на чашите и чиниите на своите гости. Никой не написа, че това е срамота. Напротив. Отразиха го като важна светска новина. Случаят с Евгени Минчев е само едно от многобройните и бих казал сравнително дребни безобразия, които се вършиха през последните три години в Националната опера. Нямаше кой да ги спре. Министърът на културата се правеше, че не забелязва проблема, а когато му поставяха директно въпроса се измъкваше с наследения от предшественика му воденичен камък. Така минаха години и мандата на сегашния директор най-после изтече. Министерството на културата обяви конкурс за директор, но Стефан Данаилов не трябва да забравя, че досегашния директор Иванов също бе избран с конкурс.

Бъдещето на операта

От тук нататък министерството и отговорните за операта чиновници няма да имат оправдание. Бъдещето на театъра е в техни ръце. А то наистина може да бъде блестящо, ако съдим по успехите на българските артисти по световните сцени.