Бъдещето на тайните служби - среща в Берлин.
14 април 2004Реклама
Ще има ли общоевропейски тайни служби? Какви са днешните задачи на шпионите и кой ги контролира? Такива въпроси си задаваха участниците в една любопитна среща, проведена в Берлин.
Господин генералът се оглежда тъй, сякаш току-що е излязъл от някакъв филм и се е озовал в свят, който му изглежда чужд и странен. Генерал-лейтенантът от запаса Вадим А. Кирпиченко, който започнал работа в КГБ още през 1952 година, сиреч по Сталиново време, е един от най-опитните шпиони по цял свят. Надживял ги е всичките: и Сталин, и Хрушчов, и Брежнев, и Андропов, и Черненко. С плетена жилетка под сивото сако, бившият съветски генерал седи не другаде, а в една протестантска църква в Германия. Светът явно съвсем се е променил. Човекът, който представя Кирпиченко, навремето е бил негов непримирим враг: Волберт Шмид някога беше първи директор в Бундеснахрихтендинст, федералното разузнаване с централа в Пулах.
Странна е тази среща, събрала в Берлин някогашни шпиони от Русия, Украйна, Румъния, Израел, Англия, САЩ и Нидерландия. Говори се за опазване на държавни тайни и за прозрачност, за необходимостта от тайните служби и контрола над тях. Чешкият посланик в Германия Борис Лазар разказва, например, за един свой стар приятел, който навремето преминал от дипломатическа на шпионска работа. Лазар го попитал не съжалява ли за решението си, а онзи отговорил: Не, защото откритият цинизъм на шпионажа ми харесва повече от лицемерието на дипломацията.
Тъкмо този специалитет на тайните служби, цинизмът, най-добре беше илюстриран от украинеца Александър Скибинецки. Той навремето ръководел контраразузнаването в СССР, после станал заместник шеф на украинските тайни служби, а днес, преминавайки в условията на капиталистическото общество, вече работи като съветник по сигурността в частна фирма. Генералът от запаса Александър Скибинецки съвсем откровено разказва за основния проблем на украинските тайни служби: че самата страна все още не извървяла докрай пътя от тоталитаризма към демокрацията. Съвсем други проблеми имат германците. Най-вече - невероятно всеобхватният контрол над тайните служби, какъвто не съществува никъде другаде по света, както се оплака бившият шеф на разузнаването Ханс-Йорг Гайгер, който в момента е заместник-министър на правосъдието. Парламентарната контролна комисия наблюдава разузнаването, контраразузнаването и военното контраразузнаване, така наречената Комисия Г-10 проверява всички искания за подслушване, внасяни от тайните служби, надзорни функции изпълняват още Федералната сметна палата и правителственият пълномощник по закрила на личната информация, а в особено проблематични слуаи се създават и специални анкетни комисии. Според Гайгер всички тези контролни инстанции трябва да се обединят. В отговор депутатът Фолкер Нойман каза, че парламентарните контролни органи взимат много насериозно работата си с тайните служби. Депутатите умеят да пазят тайните на службите и знаят добре какво може и какво не може да се изнася пред обществеността. За източниците, от които тайните служби набяват своите информации, депутатите дори не питат. Достатъчно е да ни уверят, че източникът е надежден, поясни Нойман. Някогашният шеф на контраразузнаването Петер Фриш каза, че той лично е доволен от строгия контрол, който упражнява Бундестагът. Депутатът от СвДП Буркхард Хирш, един от големите експерти по въпроса, посрещна с недоверие тези думи. "Никога не съм бил абсолютно уверен, че при тайните служби абсолютно всичко е наред," каза Хирш, който е известен с либералните си възгледи и привързаността си към индивидуалните граждански права.
По всичко личи, че в рамките на националната държава контролът над тайните служби функционира добре. Координаторът на германските тайни служби Ернст Урлау отбеляза, че правителството вече не може да си позволи лукса да предизвиква скандали, скривайки определени факти от парламента. "Вече не е модерно да се играе на криеница," обобщи Урлау. Представителите на тайните служби бяха единодушни, че днес положението е сериозно. Изправени сме пред нова стратегическа заплаха, каза бившият шеф на разезнаването Ханс-Георг Вийк. Въпреки това обаче все още има доста път до създаването на общоевропейска тайна служба, добави Нойман, а Урлау постави точка с думите: "В рамките на европейското обединение тайните служби кретат на опашката."
Господин генералът се оглежда тъй, сякаш току-що е излязъл от някакъв филм и се е озовал в свят, който му изглежда чужд и странен. Генерал-лейтенантът от запаса Вадим А. Кирпиченко, който започнал работа в КГБ още през 1952 година, сиреч по Сталиново време, е един от най-опитните шпиони по цял свят. Надживял ги е всичките: и Сталин, и Хрушчов, и Брежнев, и Андропов, и Черненко. С плетена жилетка под сивото сако, бившият съветски генерал седи не другаде, а в една протестантска църква в Германия. Светът явно съвсем се е променил. Човекът, който представя Кирпиченко, навремето е бил негов непримирим враг: Волберт Шмид някога беше първи директор в Бундеснахрихтендинст, федералното разузнаване с централа в Пулах.
Странна е тази среща, събрала в Берлин някогашни шпиони от Русия, Украйна, Румъния, Израел, Англия, САЩ и Нидерландия. Говори се за опазване на държавни тайни и за прозрачност, за необходимостта от тайните служби и контрола над тях. Чешкият посланик в Германия Борис Лазар разказва, например, за един свой стар приятел, който навремето преминал от дипломатическа на шпионска работа. Лазар го попитал не съжалява ли за решението си, а онзи отговорил: Не, защото откритият цинизъм на шпионажа ми харесва повече от лицемерието на дипломацията.
Тъкмо този специалитет на тайните служби, цинизмът, най-добре беше илюстриран от украинеца Александър Скибинецки. Той навремето ръководел контраразузнаването в СССР, после станал заместник шеф на украинските тайни служби, а днес, преминавайки в условията на капиталистическото общество, вече работи като съветник по сигурността в частна фирма. Генералът от запаса Александър Скибинецки съвсем откровено разказва за основния проблем на украинските тайни служби: че самата страна все още не извървяла докрай пътя от тоталитаризма към демокрацията. Съвсем други проблеми имат германците. Най-вече - невероятно всеобхватният контрол над тайните служби, какъвто не съществува никъде другаде по света, както се оплака бившият шеф на разузнаването Ханс-Йорг Гайгер, който в момента е заместник-министър на правосъдието. Парламентарната контролна комисия наблюдава разузнаването, контраразузнаването и военното контраразузнаване, така наречената Комисия Г-10 проверява всички искания за подслушване, внасяни от тайните служби, надзорни функции изпълняват още Федералната сметна палата и правителственият пълномощник по закрила на личната информация, а в особено проблематични слуаи се създават и специални анкетни комисии. Според Гайгер всички тези контролни инстанции трябва да се обединят. В отговор депутатът Фолкер Нойман каза, че парламентарните контролни органи взимат много насериозно работата си с тайните служби. Депутатите умеят да пазят тайните на службите и знаят добре какво може и какво не може да се изнася пред обществеността. За източниците, от които тайните служби набяват своите информации, депутатите дори не питат. Достатъчно е да ни уверят, че източникът е надежден, поясни Нойман. Някогашният шеф на контраразузнаването Петер Фриш каза, че той лично е доволен от строгия контрол, който упражнява Бундестагът. Депутатът от СвДП Буркхард Хирш, един от големите експерти по въпроса, посрещна с недоверие тези думи. "Никога не съм бил абсолютно уверен, че при тайните служби абсолютно всичко е наред," каза Хирш, който е известен с либералните си възгледи и привързаността си към индивидуалните граждански права.
По всичко личи, че в рамките на националната държава контролът над тайните служби функционира добре. Координаторът на германските тайни служби Ернст Урлау отбеляза, че правителството вече не може да си позволи лукса да предизвиква скандали, скривайки определени факти от парламента. "Вече не е модерно да се играе на криеница," обобщи Урлау. Представителите на тайните служби бяха единодушни, че днес положението е сериозно. Изправени сме пред нова стратегическа заплаха, каза бившият шеф на разезнаването Ханс-Георг Вийк. Въпреки това обаче все още има доста път до създаването на общоевропейска тайна служба, добави Нойман, а Урлау постави точка с думите: "В рамките на европейското обединение тайните служби кретат на опашката."
Реклама