Българите и Европа – в рубриката ”ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ СЕДМИЧНИК”на Георги Папaкочев

”Можехме и ние”, си казаха някои българи в навечерието на 1 май, когато Европа празнично отбеляза приемането на новите 10 бивши комунистически държави в голямото си семейство. ”Не сме за там”, обаче твърдят 70 процента от анкетираните в проучване на Алфа Рисърч, като свързват ЕС с ”висок стандарт на живота, чистота и подреденост”.

Забележете, нашите”розови” български представи за Европа се изчерпват единствено от въпросните три характеристики.

Високият стандарт на живота е относителна категория, която зависи до голяма степен от заплащането на труда, от чувството за удволетвореност от работата, от възможността за получаване на висококачествени здравни и социални услуги, от величината на пенсиите и достойния живот на хората от третата възраст. Според европейски социологически проучвания, подобно на 10-те нови членки на ЕС, само една трета от българите, румънците и турците изразяват задоволство от своя жизнен стандарт, което означава, че българските нагласи не се различават много от масовите настроения на останалите източноевропейци. Но когато ние българите захванем да се оплакваме от ниския си жизнен стандарт, като че е по-честно да застанем пред огледалото и да се запитаме: колко от нас притежават недвижим имот, независимо дали е панелно жилище или селска къща, колко са собственици на земя, която обикновено пустее, защо въпреки немотията не слизаме от личните си, макар и овехтяли, автомобили, които са задръстили до отказ вече градове и пътища, защо кафенета, кръчми и ресторанти процъфтяват и са постоянно пълни, а през курортния сезон по черноморските курорти трудно се намира място за почивка. Да, безработицата и бедността за България са недопустимо големи, но защо не се опитаме да разберем какво е положението в доста от новоприетите членки на ЕС? Да, престъпността и корупцията са бич за българското общество, но нима те не съществуват, при това в доста по-драстични форми, и другаде в групата на някогашните наши съветски ”сълагернички”? Това че българина не е информиран от медията си какви са реалностите в Унгария, Полша, Чехия, Балтийските страни съвсем не означава, че техните икономически и социални проблеми са по-малки и по-различни от неговите. Не че от това на хората ще им стане по-леко, но българското общество е нужно да все пак да има някакъв съизмерител, по който реално да преценява своето положение.

Другите две характеристики на ”европейските представи” на българина, за чистота и подреденост, са направо разтърсващи. Удивителното е, че масово онези, които най-много се оплакват от липсата на хигиена и ред, волно или неволно създават мръсотията и хаоса около себе си. Не става, разбира се, въпрос за промишлените замърсявания, разбитите настилки, калта и административните неуредици, за които вина носят общината и държавата. Става въпрос за хигиената и редът, които не струват пари, но чиято липса съсипва живота и здравето на хората.

Нима германският гражданин би си позволил да изхвърля найлоновото пликче с боклук през прозореца на общото жилище или да люпи семки на улицата или в автобуса? Нима някой някъде в Европа би се осмелил да паркира автомобила си на тротоара така, че минаването по него да е напълно невъзможно за пешеходците? Нима спирането на означена пешеходна пътека трябва да става само ако там «виси» специално поставен пътен полицай? Нима разбиването на улични телефони, поголовните кражби на пътни знаци и други указателни табели и съзнателното унищожаване на всякакъв вид лична и общинска собственост е извън възможностите за самоконтрол на българина? Нима безнаказаният самоубийствен автомобилен хаос по пътищата е нещо, което не зависи само и единствено от индивида, който трудно може да се нарече гражданин зад кормилото?

Това, че българинът все пак мечтае за ”европейски” чистота и ред, е окуражително. Рано или късно той предстои да разбере, че за да бъде бизнеса му по-привлекателен, трябва подържа хигиена не само в собствения в си офис или дюкян, но и да се грижи за пространствата около тях. После може да внеме, че редът много помага на бизнеса, а и облекчава неимоверно битието.

Ако най-накрая българинът получи ”просветлението”, че неговия и на близките му живот и здраве също зависят до огромна степен от чистотата и реда и започне да ги спазва, тогава може би вече е започнал да става истински европеец.

Може би.