България в международните медии

Под заглавието “Препоръчвам самоуверена умереност” Франкфуртер Алгемайне Цайтунг помества програмно интервю с германския министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер, в което нарид с ядрения конфликт с Иран и ситуацията в Ирак се разискват и европейските перспективи, в това число и перспективите пред европейската конституция. По този повод Щайнмайер изтъква, че въпросът за конституцията отново ще бъде поставен неотложно още преди следващото разширяване на общността с Румъния и България. Мнението на министъра е, че въпросът сега е интересите, желанията и предложенията на държавите-членки внимателно да бъдат отчетени и да бъдат дискутирани – без непременно за това да се търси голяма сцена.

Провеждайки поверителни консултации християндемократите от Германия, Франция и от Европейския парламент се опитват да допринесат за спасяването на Европейската конституция – пише в последния си брой списание “Шпигел”. Изданието цитира и австрийската външна министърка Урсула Пласник, която би желала до края на австрийското председателство на Евросъюза – до средата на годината – да се излезе с план как ще вървят нататък нещата с Европейската конституция. Според Пласник по този начин би се дал и сигнал, че този въпрос може да бъде решен само от всички 25 или 27 /с България и Румъния/ държави от Общността. “Важно е да останем в контакт с партньорите си и да подходим към решаването на въпроса търпеливо” – казва министърката.

Европейските перспективи са тема и на публикуваното в австрийския Ди Пресе интервю с новата гръцка външна министърка Дора Бакояни – във връзка с визитата й в Австрия. Към нея е отправен следният въпрос: Вие сте твърдо “за” присъединяването към Общността на балканските държави – Хърватия, Сърбия, Черна гора, Косово, Македония, Албания, България, Румъния и Молдова. Колко държави-членки всъщност би могъл да поеме Европейският съюз? В отговор министърката отбелязва, че може да разбере загрижеността, която съществува в Европа по отношение на бъдещото разширяване. “Разбирам и – продължава тя – че за нашите народи не винаги е лесно да приемат тези решения. Но Западните Балкани са част от Европа. Регионът е изтърпял много страдания и сега има нужда от перспективи за по-добро бъдеще. Стабилността и сигурността в този район са важни и за останалата част от Европа, за Гърция и за Австрия и за много други държави.” Отново европейската тема е водеща и в интервюто, дадено за Винер Цайтунг от председателя на австрийската Работническа камара Херберт Тумпел, който се обявява за промяна в курса и изразява скептицизъм по отношение на разширяването. Според Тумпел политиката на Европейския съюз не съответства на представите на гражданите и затова е необходима промяна в курса. От гледна точка на разширяването Тумпел пледира за много много внимателна политика и от гледна точка на времевия хоризонт и продължителността на преходните периоди, в които работници от новите държави-членки нямат правото да работят свободно в старите. Според Херберт Тумпел източното разширяване на общността протича твърде бързо, договорите с Румъния и България са сключени, за съжаление – буквален цитат. Но икономическите и социалните различия са толкова големи, колкото и преди, а самият Европейския съюз не е в състояние да приема нови членове. “Ние се разширихме, но нямаме нови правила на играта за новия голям брой държави-членки, по отношение на финансирането тече страхотен спор, откъдето следва, че ориентираните към бъдещето инвестиции и социални средства засега са замразени. Председателят на австрийската Работническа камара настоява и за преразглеждане на продължителността на преходните периоди за свободното движение на пазара на труда. Тумпел категорично отхвърлля намерението на Европейската комисия за съкращаване на сроковете – според него те трябва да изтекат в пълния си размер.