1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

България в международните медии

4 януари 2006

Темата на деня без съмнение е газовия спор между Русия и Украйна, който междувременно беше уреден със споразумение около цената на доставките.

https://p.dw.com/p/AuEn
Снимка: dpa

Днешните печатни издания на вестниците отразяват все още предишната фаза, по повод на която медиите изразяват загриженост. Относно загрижеността на България по повод исканите от Газпром увеличения на цените на природния газ, множество издания съобщават, че става дума за драстични увеличения , които вероятно могат да достигнат и до 260 долара на 1000 кубически метра. Швейцарското електронно издание Нюз сърч припомня, че според неофициални съобщения, в момента България плаща до 120 долара за 1000 куб.метра, макар че продажбните цени на Газпром в България са обявени за “фирмена тайна”. Според същия източник още през януари предстои да започнат преговори между България и Руския Газпром за промяна на подписания договор за доставки. Австрийският “Винер Цайтунг” в статия на Вероника Глазер съобщава, че руснаците сега за пръв път показват и на една страна, близка до ЕС каквато е България, какъв натиск са способни да окажат чрез цените на природния газ. Изглежда, че и България сега изпада в немилост пред машата на Владимир Путин – Газпром. В бъдеще руснаците смятат да взимат вместо по обичайните 120 долара по 260 долара на 1000 кубически метра- пише авторката. Швейцарското издание Тагесанцайгер припомня, че държавната фирма Булгаргаз вече е увеличила веднъж цените на газа в началото на октомври 2005 за потребителите си и то с 18%, а през януари тази година с още 7 %. Всички издания, сред които Мителдойче Цайтунг, Тагесшпигел, новинарският канал Н -24 и др. съобщават в тази връзка и факта, че България е почти изцяло зависимо от доставките на руски природен газ.

Лявоориентираният германски ежедневник “ Юнге Велт” /Млад свят/ помества днес статия на Райнер Руп под заглавие “Чупливата коалиция” . Тезата на автора е, че все повече страни отказват да следват САЩ в окупационната им политика спрямо Ирак. По отношение на България там се казва, че към края на миналата година страната е изтеглила войниците си от Ирак, също както и Украйна и съобщава за подобни намерения на редица други държави.

Водещи австрийски вестници като Куриир и Дер Щандарт посвещават днес статии на умората на европейците от нови разширявания на общността и предизвикателствата, пред които е изправено австрийското ротационно председателство. Вестник Куррир излиза с многозначителното заглавие “ Край на Разширяването” Цитирани са позиции на водещи политици на австрийската народна партия, в която членува и канцлерът Волфганг Шусел. Шефът на провинция Горна Австрия Йозеф Пюрингер заявява например, че ЕС трябва да прекрати разширяването и че след приема на България и Румъния и Хърватия трябва да се сложи заключителна черта и то за доста дълго време. Германското седмично ляво издание “ Джангъл Уърлд” помества анализ за нерешените проблеми пред австрийското председателство на общността, озаглавен “Режимът на тортата Захер”. Там пък е цитиран председателят на конституционната комисия в Европейския парламент Йо Лайнен, който твърди, че критичната фаза за ЕС ще настъпи, ако България и Румъния станат членки на общността в предвидения срок,без дотогава обаче да е приета новата европейска конституция. Според Лайнен новият основен закон е абсолютно необходим за функционирането на общността със 27 държави-членки.

Германският вестник “Зюддойче Цайтунг” публикува днес съобщението на Франс Прес за отварянето на наличните досиета, свързани с Варшавския договор, в който е членувала и България. Според експерти, архивните документи можело да изяснят част от събитията около Пражката пролет през 1968, както и около обявяването на военно положение в Полша през 1981 година. Франкфуртер Алгемайне Цайтунг помества днес бележка, свързана с въпроса за субсидиите на аграрната продукция. Президентът на обединението на германските селски стопани Герд Зонлайтнер подготвил членовете на съюза да очакват бъдещи намаления на преките субсидии от ЕС, след като България и и Румъния станат членки на общността.