България в чуждите медии

В статия под заглавието “България с правителство на малцинството?” Нойес дойчланд информира за днешното гласуване в парламента на кабинет, състоящ се от социалистите и турската партия. След почти 4-седмични преговори досегашният министър-председател Симеон Сакскобургготски се отказа от планираното създаване на тройна коалиция на НДСВ с БСП и ДПС, което принуди лидера на социалистите Сергей Станишев да подготви заедно с председателя на ДПС Ахмед Доган правителство на малцинството. В неделя на президента Георги Първанов бе представен проектосъстава – от 13 министри на БСП и петима – на ДПС. Тъй като двете партии заедно имат само 116 от 240-те места в парламента, Станишев зависи при гласуването от най-малко още пет други гласа. Дали ще ги получи или не – не е сигурно. Десните партии заявиха, че няма да подкрепят правителството, но не е изключено при тайно гласуване Станишев да получи нужните му гласове. Ако, обаче, изборът му пропадне, със съставянето на кабинет ще бъде натоварен Сакскобургготски – като лидер на втората по сила политическа партия. За този случай бившият цар е обявил готовност за преговори с всички партии без дяснорадикалната коалиция Атака. И тъй като и правителство на НДСВ би било всякакво друго, освен стабилно, на хоризонта се очертава вероятността от предсрочни избори. От тях – съгласно всички прогнози – най-голяма изгода ще има Атака. По време на маратона от преговори през отминалите седмици Сакскобургготски използува всички регистри, което стана повод за отправените към него критики, че поставя личните си интереси над държавните. Макар преди изборите той напълно да изключи вероятността от участие в социалистическо правителство, след гласуването пусна своите хора да проговарят именно в този план. Чрез характерната за него неопределеност в изявленията, на Сакскобургготски отново се отдаде да печели време. Само преди две седмици социалистите, царистите и ДПС представиха коалиционна програма, съгласно която приоритет при бъдещата работа на кабинета би трябвало да бъде европейското членство на България през 2007-ма година След като в началото на миналата седмица Станишев даде на царистите срок до сряда вечерта да оповестят съгласието си за участие в коалицията, още в сряда следобед Сакскобургготски обяви, че вече не държи на премиерския пост за себе си. Така той запази партията си в играта, докато не отказа на Станишев в последния момент и по този начин го надхитри. В интервю за вестник Труд министърът на транспорта в оставка Николай Василев заяви, че коалиционните преговори са се провалили, тъй като БСП не е искала да възприеме НДСВ като равноправен партньор. Като определено може да се изпитват съмнения дали с маневрите си бившият цар е направил услуга на себе си и на своята партия. И сега 39-годишният Станишев е изправен пред една неблагодарна задача. Дори и той да получи необходимите гласове за предложеното от него правителство, не е ясно как ще си гарантира одобрението по време на мандата за провеждането на управленската си програма. В лицето на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров той покани в кабинета си представител на правителството на Жан Виденов. За министър на културата е поканен популярният български артист Стефан Данаилов. За ДПС са предназначени наред с другото насърчаваните интензивно от Европейския съюз отрасли социална политика, селско стопанство и транспорт.

И един цитат от белгийския вестник Ла Либр Белжик по същата тема: Той вероятно няма да издържи до есента, но днес опитва късмета си – новият български премиер Сергей Станишев предлага на парламента да одобри неговото правителство на малцинството с основна цел – присъединяването на страната към Европейския съюз на 1 януари 2007-ма. Но сигурност няма нито в едната, нито в другата посока – ако не екипа се отдаде да поеме кормилото на страната, оттам нататък той ще трябва да приложи изискваните от Брюксел реформи. България е на мушката на европейците заради високите си показатели в областта на разпространението на корупцията и престъпността, както и заради мудността на правосъдието. Както се твърди за България – там е по-евтино да си купиш съдия, отколкото да разполагаш с добър адвокат.