България - Гласоводител

Снощи в Центъра за култура и дебати «Червената къща» бяха представени резултатите, получени до този момент от първия компютърен политически компас «Гласоводител». «Гласоводител» е проект на Центъра за либерални стратегии в медийно партньорство с вестник «Дневник» и БНТ. Разработен е в сътрудничество с холандския Институт «Общество и политика» и както съобщиха неговите автори, е използван приблизително от около 25 000 души.

Идеята на този проект е да се разработи програмен продукт, който да позволи на хората да проверят първо, има ли партийна програма, която да отговаря на техните лични очаквания за социално устройство, второ – до каква степен съдържанието на партийните програми е адекватно на предизборните им лозунги и трето, разминават ли се и къде рационалният вот от ирационалното поведение на избирателите.

Резултатите дават възможност за много и интересни анализи. Още по време на подготвянето на въпросника, неговите създатели са потърсили внимателно онези компоненти, по които партиите се отличават. Само по себе си това упражнение е позволило да се направи извода за силно фрагментарния характер на политическите послания, за липсата на логика и последователност, поради което хората трудно могат да видят зад думите на лидерите ясно очертаният профил на различими идеи и позиции. Това се отнася особено за партиите, които нареждат себе си в дясното пространство: може би никъде другаде няма да се намери по-убедително доказателство за онова, което раздели Надежда Михайлова, Иван Костов, Анастасия Мозер, Екатерина Михайлова, Петър Стоянов, Стефан Софиянски и прочее борци за демокрация: а то е не идейни различия, а суета, егоизъм, лидерски амбиции, следователно борба за власт, влияние, пари.

Изненадите, ако продължи детайлното сверяване на позициите на партиите няма да спрат до тук. Много е вероятно подобно упражнение в крайна сметка да ни доведе до нерадостния извод, че 15 години след началото на демократичните промени ние сме все така невежи първопроходци, които не умеят да виждат, че разликите в идеите, не стигат много по-далече от разлики във фразеологията. Сигурно затова е толкова силен нерационалният пласт в нашите политически симпатии и антипатии. Сигурно затова медиаторите, които имат задачата да «опаковат» партийния продукт, са толкова важни за лидерите – защото от опаковката, а не от съдържанието зависи накъде ще наклонят везните на изборите.

Директорът на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев, който не за първи път става инициатор на подобни предизборни «игри» и «предсказания» каза, че «Гласоводителят» не е съвсем невинно упражнение, макар че този политически компас не предлага прогнози за изборните резултати, нито проучване на обществените нагласи.

«Гласоводителят» може да създаде наситена среда за рационален дебат, може да накара самите автори на партийни програми и идеолозите, които стоят до тях, да потърсят – ако не друго, то поне логика и вътрешен интегритет на продукта, който ни предлагат. А какво ще купим ние … това ще зависи от умението ни да четем между редовете.