1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

България – един месец в Европейския съюз

30 януари 2007

В края на първия месец от членството си в ЕС, България далеч не изглежда по-европейска и по-красива. Топлата грипна зима отново извади на показ нейното засипано с боклуци лице. /Георги Папакочев/

https://p.dw.com/p/AsqY
Снимка: AP

Наскоро в жилищен квартал на Враца се случи нещо, което не направи особено впечатление нито на обществото, нито на властите. Изхвърлена от висок етаж през прозореца найлонова торбичка с боклук при падането си разби главата на малко дете, което минавало с майка си пред блока. Лош ден за детето, си казаха мнозина, а други съвсем омаловажиха случката с факта, че пострадалият хлапак бил от ромски произход. Инцидентът бързо беше архивиран в съзнанието на българския европеец като нещо съвсем обичайно, а масов всекидневник с разобличаващи снимки поде инициативата “Да изчистим свинщината пред дома си”. Забележете – не “Да прекратим свинщината с изхвърлянето на боклука през прозореца на улицата”, а да посъберем изцапаното сега, а утре отново - както си знаем.

Всъщност “слабостта” на българина към мръсотията или казано другояче, към лошата хигиена, може да се види не само около “човекарниците”, както наричат грозните жилищни блокове със соц.архитектура, сега населени основно с хора от селата и малките провинциални градчета. Тази “слабост” личи от нагласите на мнозина, които тези дни с готовност протестират срещу повишените акцизи на домашната ракия без да се питат какъв отровен коктейл “Молотов” всъщност представлява неконтролирано произведеното менте. Привличането към нечистото “струи” от злобата, с която се посрещат европейските критерии за хигиена при производството на млечни и местни произведения, сякаш неизмитото телешко или свинско шкембе, или пачата със свинска четина в нея, са нещото, от което българина за нищо на света не може да се откаже и което е символ на националната му принадлежност и обичаи. Магнетизмът на мърлящината се проявява в силната неохота да се ликвидира окончателно т.нар.”гаражна” или “сутеренна” търговия, при която хранителни стоки и напитки се продават от мазета, които доскоро са съхранявали кюмюра за отопление или ненужните боклуци на живущите в блока. Този магнетизъм действа безотказно и при избора на ресторанта, в който понякога трябва да се хапне и пийне. Големият шанс е не на спретнатите заведения с бели салфетки и чисти тоалетни, а на кръчмите, в които готвят “евтино, мръсно и вкусно”. И където от евтината малка “домашна” ракийка със сигурност на следващия ден главата ти ще бъде изтръпнала като крак.

Мърлящината се вихри и там, където това би трябвало да е абсурдно. Тя се шири в повечето здравни заведения, където не само липсата на средства, но и отсъствието на всякакви санитарни навици сред персонал и пациенти, превръщат лечението в продължителен и твърде рискован за живота и здравето процес.

Сега, когато грипната епидемия в България достига своята кулминация, кихането, кашлянето и секненето в обичайно претъпкания обществен транспорт, е нещо обикновено. Ако човек си сложи предпазна маска на устата и носа за да не заразява околните, или да се пази от концентрираните вируси, гледат на него като на ненормален. Въпреки предупрежденията да не се използуват хаотично антибиотици за лечение на грипа, българина гълта масово илачите без рецепта и след това се чуди защо става все по-болен. Грипната ваканция, в която бяха пуснати учениците, на практика напълни кръчмите със скучаещи младежи, които едва ли някога ще наваксат пропуснатия материал.

Ниската обществена култура и култивираното отношение към мръсотията “грейнаха” и спрямо инициативата за разделно събиране на боклуците. Онова, което Европа отдавна е приела като нормално обществено задължение за собственото й благо, в България беше посрещнато по предвидимия начин. Разноцветните пластмасови контейнери за стъкло, пластмаси и хартия се пълнят с всякакъв вид общ боклук, редовна практика е те да бъдат подпалвани за да се стопят "красиво”, а някои вече ги и разграбиха, за да си сложат “това онова” в къщата на село.

Възниква въпроса – накъде и как отсега нататък? Страната залага на туризма, а самите туристи не само забелязват, но и се сблъскват с грозното лице на повсеместната мръсотия и отчайващата липса на хигиена практически навсякъде. Те просто не знаят, че всъщност българина винаги е бил спретнат човек, чийто дом, градинка и дрехи обикновено греят от чистота. Но защо сега се е изпуснал дотам, че да изхвърля боклука си през прозореца е неясно и може би твърде странно.

Впрочем странна държава е, европейската вече, България. А най-странното е, че колкото по-европейска става, толкова повече се увеличават нейните странности.

Защо ли?