България е “Ел Дорадо” за крадците на антични ценности.

В борбата срещу нелегалната търговия с антични ценности, българските власти всеки път се оказват по-бавни от престъпницитие. Крадците плячкосват ценни предмети от антични гробници – възползвайки се от почивката на археолозите на уикенда. Само за една нощ неизвестни лица са прекопали ареал от 25 хектара - това е големината на един средно голям градски парк. Крадците са отмъкнали остатъци от антични глинени съдове, монети и още много неща, за които научните работници така и няма да узнаят. “Всъщност би трябвало всичко да остава под земята” – казва Ендрю Поултър – професор по археология от Нотингам, който в продължение на години е работил в България. “Защото, където и да копаят археолозите, иманярите ги следват по петите” – добавя той. Германски, полски и италиански археолози имат същия опит. “Ние сме – така да се каже – онези, които отварят консервната кутия” – казва Герда фонф Бюлоу – референт за региона в рамките на Комисията за римско-германска история. “Провеждаме ли някъде разкопки, крадците вече са около нас и само чакат да дойде края на седмицата и да напуснем обекта” – казва тя.

България е истинско Елдорадо за археолозите. Под българската зеля лежат подобно количество антични ценности както и под италианската или гръцката. През лятото на тази година учените откриха в южната част на страната огромно светилище, основано от траките през 14. или 15.век преди н.е. Преди две години край Шипка беше открита една златна маска на 4000 години, подобна на онези, каквито Хайнрих Шлиман изравя в древна Троя. В България може да се намери всичко – от култови фигури от каменния период та до римски грамоти. Много обаче папада и в нечестни ръце. С тоя бизнес се занимават освен организарани картели от Турция, полупрофесионални местни банди, както и отделни иманяри, за които това е лично хоби. Българската полиция е безсилна или пък предпочита да приеме като рушвет някоя дребна златна монета за да си затвори очите. Водещите археолози на страната са дълбоко изпокарани помежду си и взаимно си пречат. Франкфуртският историк Йоахим Хенинг разказва, че отказал да приеме за “оценка и датиране” една уж “частна колекция”, която БАН искала да продаде на фондацията на един германски вестникарски концерн. Щом произхода на подобни колекции не може да бъде установен с документи, е повече от вероятно, че става дума за престъпно придобити ценности. В Комисията за римско-германска история веднъж постъпило запитване на Федералната криминална служба : в български транспортен камион били открити предназначени за САЩ картонени опаковки от мляко, в които били открити токи за колани от бронзовата ера. “Връщането на тези предмети обратно в България се провали – казва г-жа фон Бюлоу, защото в сделката бяха намесени интереси от високи места. Министърът на вътрешните работи Румен Петков упорито мълчи и не отговаря на запитвания в тази връзка. Високоорганизираните пазари за крадени ценности се намират в Швейцария, Германия и Австрия. У тамошните търговци на антични ценности попадат главно златни и сребърни монети, както и дипломи на римската армия. До миналата година внасянето на крадени културни ценности даже не беше официално забранено в Швейцария. Междувременно това се промени. Вносът на подобни предмети трябва да се декларира задължително. За да са ефективни контролите обаче, трябва страната-източник на ценности и страната, в която те се внасят, да сключат помежду си споразумение. До момента Швейцария е сключила подобен договор само с Италия – казва Ив Фишер от Федералната служба за култура в Берн. България изобщо не е сред страните, които са заявили, че се интересуват от сключването на подобни споразумения.