България залитна към Москва

Професор Щефан Трьобст от университета в Лайпциг е един от най-авторитетните специалисти по балканска политика в Германия. В разговора с него Нада Щайнман най-напред го попита дали мисли, че Гърция може да отстъпи от позицията си да не признава Македония с конституционното й име.

„Не вярвам, че това е възможно. Това сигурно ще продължи още стотина години. Обяснението е, че на

Гърция изцяло ще й се смачка фасонът,

ако Македония запази сегашното си име. Ако Македония остане официално Република Македония, дори някакви добавки към името като „демократична” и прочие няма да променят кой знае какво. Всъщност най-важният фактоз, натискът на САЩ върху Гърция, не даде резултат. ЕС също не е в състояние да дисциплинира своята членка. Това се видя и в случая с признаването на Косово. Европейците не се разбраха, въпреки че Косово е в региона, който ЕС нарича Западни Балкани и обявява за най-важен свой приоритет. С други думи, Брюксел непрекъснато повтаря, че този регион е начело в дневния ред и трябва да бъде стабилизиран на всяка цена. От друга страна обаче редица държави-членки на ЕС казват: „Това изобщо не ни интересува. Ние държим повече на теми, които са пряко свързани с нашата вътрешна политика.” Тоест, опитите на ЕС да създаде обща външна политика и политика за сигурност отново драматично се провалят.”

Дали Гърция може да въздейства върху други държави от ЕС по отношение на Македония?

„В германската история имаме печален подобен опит. Навремето Федерална република Германия се опита чрез дипломатически натиск да попречи на други страни да признаят тогавашната ГДР. Резултатите бяха фатални, Федералната република много се изложи. В случая с Гърция нещата са сходни. Репутацията на страната вътре в ЕС и без друго не беше особено добра, но с политиката си по отношение на Македония през 90-те години Атина окончателно съсипа имиджа си.”

А как ще се отрази върху Македония независимостта на Косово?

„Зависи от ЕС. Всъщност в момента

Евросъюзът спешно трябва да ускори процеса по приемането на Македония,

защото това е най-сигурната гаранция срещу опасността от брожения, подобни на косовските. За албанците в Македония очевидно един паспорт на граждани на ЕС е по-ценен от принадлежността към Велика Албания, включваща Албания, Косово и част от Македония. Но точно тук изниква проблемът с гръцкото вето. С други думи, кълбото от най-различни конфликти в региона е прекалено заплетено, а на всичкото отгоре тези конфликти взаимно се подсилват. От това излиза, че ЕС трябва да продължи да укрепва структурите си. В този смисъл, принципът на единогласието в областта на външната политика и политиката за сигурност е непреодолима спирачка за европейците. Просто не може да се съобразяваш с малки или с микроскопични държавици, когато решаваш фундаментални проблеми на международната политика. Не може да зачиташ всички егоистични интереси или ирационални страхове. Примерно на Словакия, която смята, че независимостта на Косово ще окуражи унгарците в южна Словакия да провъзгласят своя собствена държава.”

Дали в момента на Балканите се пише нова история?

„Боя се, че не. Просто мнозина са си запазили учебниците по история от ХІХ-ти век и действат според тях. Гръцкото поведение по отношение на Македония е най-доброто доказателство. Помислете си: какво лошо би имало в това Гърция да направи завой на 180 градуса и да се обяви за закрилник на Македония? Така ще се сдобие с безценен съюзник на северната си граница, който ще я пази от отрицателни влияние, идващи откъм централните Балкани – Косово, Санджак и прочие. За съжаление, обаче Гърция не желае да поеме по този път, един Господ знае защо. Изобщо не разбирам защо гръцките елити смятат, че сръбският национализъм е техният естествен съюзник. От гледна точка на ЕС това е много тревожна тенденция, защото тя засяга и такива деликатни области като военната и отбранителната. Същото се отнася и до НАТО. Нека не забравяме и ролята на Руската федерация, която е важна не само в Гърция.

Посещението на Путин в България

например дебело подчерта тази роля. Едва-що приета в ЕС, България се люшна във външнополитическо отношение обратно към Москва. Според мен това е потенциална опасност, ако разглеждаме нещата в контекста на отношенията между ЕС и Руската федерация. Такава тенденция няма да окаже стабилизиращо влияние върху Балканския регион, а ще предизвика по-скоро нови размирици.”