България затвори и последните две глави от преговорите с Европейския съюз

�ичник”:

Както обикновено в България, новината за успешното приключване на преговорния процес за членство в ЕС беше ”сплескана” от други две ”особено значими” обществени събития – мачовете от Европейското първенство по футбол и поредния показен разстрел на поредния гангстер пред оживен софийски супермаркет. Но за общество, съзнателно приучавано вместо ”Добро утро” от ранни зори да получава своята доза ”медиен адреналин" с броя на труповете при поредното разчистване на мафиотски сметки, с графични подробности от криминалната хроника или пикантерии на неизбежните политически скандали, успехите в българската европейска интеграция са все още нещо далечно и второпланово.

Тези успехи, обаче, са реалност, особено когато са свързани с преодоляването на най-тежкото и сериозно препятствие пред очакваното членство в ЕС – присъединителния преговорен процес. Последната, 31 преговорна глава «Други въпроси» вместо за месец, беше затворена само за 10 дни, при това след като България на финала поиска още 5% към договорения финансов пакет за първите три години или допълнителни 240 млн.евро, които ще отидат за финансиране на охраната на границите и в подкрепа на бюджета през първата година на членството.

Страната успешно приключи преговорите и в три от най-важните области на националното стопанство – земеделието, регионалната политика и бюджетно-финасовите въпроси.

Като предимно аграрна страна с богати традиции, България предстои да се възползува активно от постигнатите договорености в глава ”Земеделие”. През първите 3 години от членството си в Евросъюза страната ще получи 116 млн. евро допълнително за развитие на селските региони. Те се прибавят към първоначалните 617 млн. и стават 733 млн. евро. Постигнато е завишение на референтния добив за полски култури от 282 кг/дка на 290 кг. Селскостопанското министерство е успяло да се пребори за засаждането на допълнителни 22 000 декара лозя, като сумарно площите с лозови насаждения ще бъдат 1 милион и 560 хиляди декара.

Това ще превърне България в сериозен конкурент в производството на качествени вина в рамките на ЕС. Договорена е и специална квота за производство на рафинирана захар, каквато в първоначалната позиция не е фигурирала. Увеличена е и квотата за производство на тютюн.

По глава ”Регионална политика” представителите на България и на 25-те страни членки на ЕС се разбраха, че през първите 3 години от членството си страната ще получи 2 милиарда и 300 милиона евро за структурни действия и за подобряване на жизнения стандарт.
Но за да може България да се възползва от еврофондовете, предстои да бъдат доизградени и укрепени механизмите за програмиране, управление, разплащане, мониторинг и финансов контрол на средствата от тях.

В преговорната глава ”Финансови и бюджетни въпроси” се уточнява каква ще е вноската на България в бюджета на Съюза след присъединяването, както и системата на планиране, отчитане и контрол на този бюджет. Съгласно договореното, приносът на страната към бюджета на общността ще възлиза на около 1,2 на сто от БВП. Срещу тази вноска България ще получава от европейския бюджет значително повече средства, които през 2009 г. ще достигнат над 7 на сто от БВП на страната. Тези пари се очаква да спомогнат за увеличаването на икономическия растеж и да допринесат съществено за подобряване жизненото равнище и благосъстоянието на гражданите.

С приключването на преговорния процес България успя да постигне целта си този етап да бъде завършен в рамките на Ирландското председателство на ЕС до 30 юни. От друга страна Ирландският външен министър Брайън Оуен определи финала на преговорите с България като най-големия успех на председателството на своята страна.

Сега, на срещата на върха в петък и събота в Брюксел, се очаква ЕС да обяви началото на подготовката на договора за присъединяване на България и Румъния, като през първата половина на идната година този договор трябва да бъде подписан и след това ратифициран от всичките 25 членки на съюза. И ако ЕК в своя редовен доклад през октомври за приноса на страната към съюза отново даде положителна оценка, тогава пътят към българското членство от 1 януари 2007 година става открит и относително безпрепятствен.

Което е нещо много по-същностно и различно от футболните резултати и криминалната хроника.