България за пример

Посещението в Румъния и България дойде като глътка кислород за германския канцлер Герхард Шрьодер, който веднага след това беше принуден отново да се гмурне в дълбокото на вътрешнополитическите си проблеми. Но канцлерът отиде в Букурещ и София далеч не само, за да избяга от уличните протести и от борбите в своята социалдемократическа партия. Срещите му в двете югоизточноевропейски столици бяха важен знак за бъдещия статут на Румъния и България като приоритетни направления на европейската политика. Разбира се, Герхард Шрьодер не може официално да поеме ангажимент от името на ЕС, но казаното от него в София и Букурещ има работна стойност на такъв ангажимент. Ако отсеем от него обичайния дипломатически баласт и добавим някои неофициални информации за съдържанието на разговорите, положението изглежда приблизително така: България е готова за подписване на договора с ЕС идната пролет, а Румъния сигурно ще приключи преговорите още тази година и ще може да подпише в същия срок. Което на свой ред означава, че София е постигнала целта си хем да задържи Букурещ в тандема, хем да получи дата за приемане през 2007 година. Другата много добра новина за България е, че страната постепенно се превръща от изоставащ европеец в пример за подражание. Берлин, а навярно и другите европейски столици, плюс Брюксел, в момента имат нужда от ”образцов кандидат” за следващите разширявания – такъв, каквито в различни предишни периоди бяха Унгария и Чехия, после Словения и Естония. Явно за тази роля в момента е избрана България, което е резултат от различни фактори: успешните реформи, качественото провеждане и приключване на преговорите, доверието към българското правителство (в частност – към премиера Сакскобургготски и към министър Кунева), а и обозримостта на страната в сравнение с Румъния или Турция, например, които са съизмерими с големите държави в ЕС. По-конкретно неофициалната нова функция на България поставя страната в благоприятна, но и деликатна позиция: да бъде много предпазлив помощник и консултант на държавите, които тепърва ще започват преговори. Посещението на Герхард Шрьодер в България сигурно маркира и постепеното разместване на акцентите в неговата собствена политика. Най-напред, както обикновено става с премиерите след по-дълъг стаж начело на правителство – от вътрешна към външна политика. И още: плавна ориентация към по-интензивни контакти с новите, с бъдещите и с малките страни в ЕС. Тези нови тенденции не са изрично обявени, но тяхната поява е логична – те бяха характерни за края на канцлерството на Хелмут Кол, а и от експертната ниша в Германия се чуват гласове в тяхна полза.

С две думи: политическите новини за България от това посещение са добри. А оповестените нови германски инвестиции, които са другата добра новина от визитата, ще влязат в страната по-бързо и по-лесно на този благоприятен политически фон.