"България има да решава още много задачи"

Вестникът предлага впечатленията на Томас Мюлер - икономически експерт от град Фрайберг, лично преживял хода на реформите в България. През 1996 година Мюлер пристига в Монтана за да изгради германо-български център за контакти и попада насред " гладната българска зима. " Нямо друго народно стопанство,което преди 1989 година да е било по-силно ориентирано към Източния Блок от българското - така Мюлер описва причините за трагедията на страната. През 1990 отпадат пазарите за български стоки на Изток, а България застава на ръба на иконмическата катастрофа в много по-голяма степен, отколкото другите страни пише Мюлер. В тази ситуация - пояснява германският експерт по- нататък - страната трябваше да проведе решителни пазарни реформи. Но това не стана. Приватизацията беше забавена." Като последствие от това германският ексерт изброява четирицифрената инфлация, фалита на многобройни държавни предприятия, огромната безработица и катастрофалните загуби на състояние от множество българи. Чак след щурма на парламента и оставката на социалстическото правителство - според Мюлер - започва същинският преход в България - за съжаление забавен със седем години. По-нататък Зексише Цайтунг изброява радикалните мерки, предприети от правителството на Иван Костов - като обвързването на лева към германската марка, започването на приватизацията на държавните предприятия, намаляването на данъците, либерализирането на търговията и създаването на стиумули за чуждестранните инвеститори. Бившият български монарх Симеон Втори, който спечели изборите през 2001 година продължи същия курс на реформи - отбелязва изданието. Според германският експерт Мюлер резултатите от това днес са впечатляващи: България е наваксала закъснението на 90-те години. През 2004 БВП отново достига стойността от 1989 година. Инфлацията е преодоляна, стапнският прираст от близо 5 % е над средното европейско ниво, свъзможности за покачване до 7 на сто. Въпреки всичко това, Томас Мюлер смята, че България има да извърши още много работа, както преди, така и след влизането на страната в ЕС през 2007-ма. Само нуждата от инвестиции за опазването на околната среда се преценява на между седем и девет милиарда евро. От гледна точка на германския експерт, фирмите от провинция Саксония имат огромни шансове да стъпят на българския пазар, ако са представени на място, ако активно се опитват да създават контакти с български партньори, разработват проекти на сътрудничество и проучват местния пазар. В това отношение помага и германо-българският център за информации и контакти в Монтана - например при издаването на различни видове разрешителни за фирмена дейност, търсене на спедитори и прочия. По време на петгодишния си престой в България Томас Мюлер подпомага наприемер старта на един предприемач от Лайпциг, който модернизирал закупеното от него предприятие за замразени храни и сега снабдявал германските консервни фабрики със замразени български плодове. "Българите се нуждаят от познания по мениджмънта на проектите, според правилата на ЕС, както и от пари за инвестиции" - така Мюлер описва възможностите за германските фирми днес. Който притежава и двте може да постигне сериозни успехи. В крайна сметка ЕС стимулира партньорските проекти със щедри субсидии - се казва в заключение в статията на "Зексише Цайтунг".