България и българите-как ги видяха медиите отвън

Повечето международни медии коментират препоръката на ЕК за присъединяването на България и Румъния към ЕС на 1 януари 2007 година. Френският печат е предпазлив в коментарите си. За да не компрометира предстоящото присъединяване на България и Румъния, ЕК свезе до минимум пропуските на двете страни, пише вестник Фигаро. Макар че София и Букурещ са твърде далеч от това да се похвалят, че са назубрили десетките хиляди страници европейско законодателство, те се готови да станат пълноправни членове още на 1 януари 2007 година, отбелязва иронично Фигаро. Италианският вестник Стампа пише, че България и Румъния са повишени в ранг на еврочленове, но все още не по същия начин, както приетите през 2004 година държави.

В електронното издание на Зюддойче Цайтунг е публикувана статия по същия повод, озаглавена “ Европейското високомерие”, с чието съдържание ще Ви запозная малко по-подробно. Авторът Клаус Брил твърди, че ЕС няма право да се държи високомерно и надуто спрямо кандидатките България и Румъния. Затова сигурно никой европейски гражданин от 25-те страни-членки няма нищо против, че ЕК обвързва своето “ДА” със строги условия, за да овладее недостатъците в двете страни. И още нещо: Всички демократично мислещи българи и румънци ще приветствуват това, че управляващите елити в техните страни ще бъдат принудени от ЕС да съградят демократично и прозрачно съвместно съществуване. По подобен начин, както в бившата ГДР, продължава авторът, когато след повторното обединение беше въдворена правовата държава, така и сега присъединяването към ЕС ще послужи като средство за натиск за окончателна раздяла с бившите режими и навици, господствували столетия.Именно по тази причина би било глупаво, да се отлага членството на двете страни. От друга страна се вижда ясно, че европейските политици, а още повече “стратезите” по кръчмите, мерят с двоен аршин. Първо: При голямото разширяване от 2004 година някои от тогава приетите страни се присъединиха въпреки недостатъците си, а сега изоставащите България и Румъния ще бъдат строго наблюдавани, както никой кандидат досега. От друга страна за съжаление няма механизъм, който да въдвори ред в старите страни-членки, които нарушават правилата. Не заслужаваха ли корупционните скандали в германски концерни , или пък недоразуменията в белгийското правосъдие строги мерки? Искаме ли да даваме за пример на новаците с германската здравна система или с контролите върху хранителните продукти? С какво право федералният министър на икономиката Глос изисква от другите прозрачност, след като категорично отказва да назове официално получателите на аграрни субсидии в Германия? И след като сме заговорили за корупция и измами, от които се провали впрочем една европейска комисия, защо да не споменем и влиянието на брюкселския лобизъм? Всяко високомерие тук е излишно, а този който и днес си въобразява, че европейското разширяване е нищо друго, освен присламчване на бедните роднини към старите уседнали членове, просто не разбира ситуацията. Трансформацията, започнала с разпадането на комунизма през 1989 година, в съдружие с глобализацията доведе до ново състояние на целия континет. Европа е предизвикана като цяло от конкуренцията на Китай, Индия и САЩ. Затова Европа има нужда от решимост и дееспособност, която може да бъде постигната с планираната институционална реформа на ЕС. Ето върху това трябва да се концентрира европейската дискусия.

Онлайн-изданието на вестник Фолксщиме също публикува коментар по повод препоръката на ЕК за присъединяване на България и Румъния към ЕС на 1 януари 2007 година. В материала се обръща специално внимание на Меглена Кунева, кото министър по европейските въпроси. С извадка от статията ще завършим днешния поглед на чуждестранните медии върху България. Цитираме: За Меглена Кунева бъдещето на България е професия. Кунева е европейски министър в София. В това си качество тя изразходва извънредно много сили през последните години и месеци, за да представи балканската държава като годна за членство в ЕС. В Брюксел, Берлин, други метрополии и естаствено в родината си. Атрактивната и сладкодумна, но и винаги готова да спори министърка, си извоюва имидж на решителен адвокат и застъпник за българското еврочленство. В Брюксел тя се ползува с уважение и респект. Защото Кунева никога не отбягва за говори и за щекотливите теми: Да, в България има проблем с корупцията, да ние трябва да навксаме в правосъдието и борбата с организираната престъпност, но- и това е решаващото-ние променяме нещо, заявява Меглена Кунева.