България и българите – как ги видяха медиите отвън

“ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” излиза със заглавието “ Сигурно Да за България и Румъния”.Вестникът напомня обаче , че ако едно квалифицирано мнозинство от страните-членки на Европейския съюз прецени , че Румcния не изпълнява напълно критерите влизането на Румъния може да се отложи с една година докато приемането на България не подлежи на съмнение.Някои всекидневници цитират експозе на агенция Франспрес , в което между другото се посочва , че според преценките на европейската комисия , приемането на България и Румъния ще струва на Общността за периода от 2007-а до 2013-а година 44 милиарда и 300 милиона евро и че актуалният евробюджет възлиза на около сто милиарда евро.На този фон се цитира изявлението на християндемократическият депутат Раймер Бьоге , който подчертва че християндемократическият блок щеше да е по-доволен ако беше представен сериозен финасов пакет.Цитира се още и комисаря по евроразширяването Оли Рен с изявлението , че през идните 21 месеца

България и Румъния трябва да реализират още ред важни реформи и че двете страни ще бъдат наблюдавани изключително внимателно от Брюксел. Изрично , както например австрийският “ Тиролер Анцайгер”, се цитира констатацията на Оли Рен , че България трябва да направи

още много за да модернизира съдебната си система и че страната трябва да ускори процеса за интеграция на ромите. Саарското радио обощава , че по принцип депутатите в Европейския парламент подкрепят приемането на България и Румъния , но че паралелно се поставят условия тъй като и от двете страни се очакват още реформи.

И днес не липсва темата българската държавна сигурност и опита за покушение срещу Папа Йоан Павел 2.Германската осведомителна агенция ДПА помества обобщение от разговор с бившия шеф на източногерманския шпонаж Маркус Волф . В разговора Волф опровергава публикация на италианския вестник “ Л Република”, която се позовава на негови изявления.В интервюто с ДПА Маркус Волф заявява че нито българското , нито съветското разузнаване не са участвали “по някакъв начин “ в атентата срещу папата.Непрекъснато изброяваните твърдения за такова участие не почиват на никакви факти заявява Маркус Волф в разговора с германската агенция като подчертава , че изложенията в италианския вестник “Ла Република “изопачавали казаното от него. Аз никога не съм оторизрал за публикуване разговора с “ Ла Република” , подчертава Волф пред ДПА. Навремето той доста добре опознал начина на мислене на тогавашният шеф на КГБ и по-късно държавен и партиен ръководител Юри Андропов .Разбира се че не може да се изключи по онов време вКГБ да е имало някой който да е кроил планове в тази насока .Но на такова нещо като план за атентат срещу папата без одобрението на висшия началник не би се осмелил никой.

Също и при контактите ми с “ българските партьнори” , казва Маркус Волф , добих впечатлението че българите нямат нищо общо с атентата а и не биха имал интерес от такава работа.Бившият шеф на източногерманския шпионаж подчертава интервюто с ДПА , че никога не се е срещал в някаква си вила с българи и че никога не е чувал за някаква нова следа. ДПА цитира още Маркус Волф с думите че навремето българите се обърнали към него с молба да се противопостави публично на слуховете и твърденията за евентуално българско участие и че в тази връзка е имало писмена кореспонденция както и срещи.