България и българите - как ги видяха медиите отвън

Вестник "Нойе Вестфелише" в днешния си брой помества ласкава рецензия за една циркова премиера в гр. Льоне - на трупата на Симонайт-Барум. Сред пъстрия международен ансамбъл вестникът отрежда място на смесената дресура на българския артист Игнат Игнатов със зебри, лами, коне и камили.

Швейцарското издание "Велтвохе" се спира на скандалите в дяснопопулистката Швейцарска народна партия, където вътрешно-партийната дисидентка от Берн Урсула Халер, противно на позициите на партията си, се обявява против расистките лозунги и за разширяване на свободата на предвижване, така че да бъдат обхванати и новите страни-членки на ЕС /където Швейцария не членува/ България и Румъния.

В онлайн-изданието си австрийският всекидневник "Ди Пресе" под заглавие "Чрез бизнес против предразсъдъците" пише за отношенията между Австрия и Турция. Вестникът стига до извода, че на базата на икономиката тези отношения са много по-позитивни, отколкото е отношението сред населението. На специален австро-турски икономически форум в австрийската столица Виена е било подчертано, че според турските партньори "Времето на източно-европейската експанзия към Словения, България и Чехия е преминало. Наистина там продължава да се инвестира, ала австрийските ресурси вече не са така остро необходими и инвеститорите търсят нови ориентири. Турция предлага необходимият потенциал" е било подчертано във Виена.

Също в онлайн-изданието си берлинският вестник "Тагесшпигел" помества материал, според който неотдавна публикуваният в Германия доклад за бедността сред населението на страната е статистически манипулиран. Всъщност бедността намалявала, макар и от доклада да се разбирало противното. Работата е там, че според въпросния доклад, независимо от икономическия ръст през първото тримесечие на тази година - в размер на всъщност непрогнозираните един процент и половина, в Германия за беден се смята всеки, който припечелва по-малко от 60 на сто от средния за страната. А всъщност екзистенциално застрашените от бедност в Германия са намалили, като например броят на бездомниците в страната за последните 10 години е намалял наполовина. Несемейният, който в Германия получава под 781 евро месечно се счита за застрашен от бедност. А това според вестника е доста относително в европейски мащаб. Особено ако се сравни с други европейски страни. Сумата 781 евро месечно се равнява на средната заплата на хърватски работник в производството. А ако се включи пък и българския среден доход /най-ниският в Европа/ 165 евро месечно, бедният германец би трябвало да се почувства богат.

Според интернет-портала Екомаркет Онлайн био-площите в българското селско стопанство са нарастнали чувствително през миналата 2007 г. Според сайта, който цитира българската фондация за екологично селско стопанство ФОА БИОСЕЛЕНА в страната има 2 милиона 410 декара сертифицирана площ само за брането на билки и диво растящи плодове. За съжаление, пише сайтът, все още недостатъчни в България са площите, отредени за еко-животновъдство. В българските ферми през миналата година е имало само 395 био-говеда, 1690 био-овце и 1058 био-кози. Био-пасищата в България обхващали според източника 1 милион 557 хиляди 920 декара. За през следващите години се очаквало повишаване на износа на преработени малини, ягоди, къпини, боровинки, кайсии и праскови от нови био-овощни площи.